П.П. Славейков- Образът на Ралица

Големите поети са ярки творчески индивидуалности.Но в своята самобитност имат нещо общо -те израстват на основата на традицията ,като я надмогват ,зареждат я с ново художествено виждане ,с непознати етически търсения.Традицията носи в себе си натрупаното през годините ,установеното в естетическото съзнание на нацията.Тя е начин на национално мислене.П.П.Славейков е явление ,в чието творчеотво можем да намерим отговор на този общ за литературата проблем.Това е творецът ,който наследява художествените ценности от традицията и в същото време съзначтелно и активно и противоречи ,търсейки нов път за развитието на българската литература.

От познатите във фолклора битови поеми ,той създава нов жанр -битийни поеми ,чрез които не просто описва бита на народа ,а прониква дълбоко в човешкото битие ,стреми се да осмисли философски човешкия живот.Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.Необикновената физическа красота на героинята /девойката/ е предетавена от поета по подобие на народните песни чрез сравнение:

"Като оназ вечерница в небето,

една бе в село Ралица девойка.

.....................................................

Той беше строен явор столоват

тя тънка ,вита ,кършена лоза....

Сравненията са взети от народния бит ,близки до народното светоусещане /като вечерница ,като мъгла е западнгл на всички погледът и/.Новото ,индивидуалното при Славейкове ,че успява да надмогне постоянните епитети /черни очи ,снага топола/ ,характерни за народната песен.Той използва друг подход за внушение на необикновената и хубост -чрез психологическото въздействие на героинята в/у другите:

"Че модрият и поглед бе западнал,

като мъгла на всички на душата

и мислите им все около нея

се виеха ,кат сърмений колан

о кръшната и тънка половина...

Момците ,пленени от хубосшта и ,се надпреварват да и напият вода ,да се хванат до нея на хорото.Образът на Ралица е изцяло потопен в поетичната атмосфера на народния бит.Пасторалните картини -хорото ,кладенеца ,сватбата -сьздават онзи колорит ,в който се разтварят едновременно и психологическото състояние на героинята ,и драматичната и съдба.Насочвайки се към човешката душа ,Славейков открива нравствени ценности и добродетели с е ететическа стойност -открива своята мяра за човешка красота ,Ралица е носителка на изконно български добродетели; тя е обобщен образ на българска та жена през вековете ,потвърждение на вечните ,непреходни ценности в българския национален характер.

Тя е бедно момиче ,"сиротно чедо" ,но не ламти за богатство -оженва се не за заможния Стоичко Влаха ,а за бедния ,но с добро сърце Иво.Житейската и философия е проста ,но мъдра ,народностна ,основана на ярата ,че щастието се гради не на богатството ,а на обичта