П.К. ЯВОРОВ

Седемнадесетгодишен, Яворов печата две стихотворения Напред" и На родопските заточеници, а през следващата година още две" Пред тъмничний зид" и Пролетната жалба на орача". Сигурно е писал до това време и други стихотворения, загубени някъде по редакциите. От всички тези работи бъдещият поет може да бъде познат преди всичко в Пролетната жалба на орача", което стихотворение, сериозно преработено след четири години под заглавие На нивата", става едно от най-бележитите произведения на националната ни поезия. Пролетната жалба на орача" е сериозен сигнал, че се е появил голям талант. Защото само големият самобитен талант, макар неовладял още, както трябва, една здрава родна и чужда поетическа традиция, може да стигне по свой път до такава хармония между съдържание и форма, до такава учудваща вътрешна динамика и до веднага биещо на очи разнообразие на похватите.

Стихотворенията, за които става дума, са написани в период на активна социалистическа дейност. Още като петокласник в Пловдивската гимназия Яворов е завладян от красотата на идеала за социална правда и свобода. Социализмът намира лек път до съзнанието на петнадесетгодишния юноша, защото някои обстоятелства на обществената и семейна среда са подготвили благоприятна почва. В дома на Крачолови с някакво обожание се говори за делата и подвизите на Левски, Ботев, Каравелов. Тук жадно се четат и препрочитат Записките" на Захари Стоянов и благоговейно се разгръща една книга за италианския патриот и революционер Гарибалди. Спомените от страшните и славни години на Априлското въстание и Освободителната война са свежи. Детските години на Яворов това е времето на народния патриотичен подем около съединението на изкуствено разкъсаните Северна и Южна България. Семейството на Яворов живее с тези възпоминания и събития. А малкият Пейчо е изключително възприемчив и чувствителен. В чистата му трепетна детска душа по това време завинаги попиват простите и велики начала на правдата, свободата, човечността и любовта към родината, които за цял живот ще останат трайна основа на отношението му към света.

След като е принуден да напусне гимназията и да постъпи на работа в телеграфо-пощенската станция, Яворов става център, който обединява младите социалистически сили в Чирпан. Той ръководи партийната група, съставена от около тридесет-четиридесет души, държи постоянна връзка с централното ръководство, праща дописки в социалистическия печат и усилено чете социалистическа литература.

Деветнадесетгодишен, Яворов е преместен на работа в Сливен. Откъсването му от другарската партийна среда, от приятели, които обича цял живот, от семейството, което за него до края на дните му остава най-топлият, най-ласкавият кът, където може да си отдъхне, се оказва начална стъпка по един път на самоизолиране и обезверяване. Но само начална стъпка. По това време той упорито пише стихове, изпраща ги до редакциите, без да види нито едно напечатано. За родения поет това не може да не е било извор на гнет и душевна болка. Най-после той се решава не без вътрешна борба да изпрати до редакцията на Мисъл" три стихотворения На един песимист", Луди-млади" и Син на чужбина" (Мене, моме, не люби").

В На един песимист", замислено около две години преди това, Яворов се обръща към изпадналия в униние социалистически деец, който се е отчаял от привидния непробуден сън на народа и в отчаянието си е дръзнал да изрече хулни думи срещу него. След като разкрива на песимиста действителната картина на народната неволя, той го праща да работи, да сее просвета сред народа: