П. К. ЯВОРОВ. ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА МИ" - ОТВЪД КОНВЕНЦИИТЕ НА ЕЗИКА

Бисера Дакова

Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание. Защото отказът на Яворов от по-нататъшно назоваване на света, от репродуциране на негови поетични модели е равносилен на мълчание, заявено обаче чрез порой думи, структурирани като лирика.

В повечето случаи, макар и в различна степен, към Песента" е бил прилаган един по-надежден" подход, създал илюзия за приближаване до нейния текст: перифразират се лирическите реални, което не довежда до съществени заключения, а свежда прочита до една приемлива и примамлива теза именно за асоциалното мислене, за солипсизма на поета./1/ И колкото за интерпретатора адекватното преговаряне на текста се оказва безуспешно усилие, толкова самият текст непринудено встъпва в себе си, спонтанно разлива своите внушения и с внезапна лекота излиза от обгръщащото го мълчание. Усещането за неприкосновеност на Яворовата творба до голяма степен се дължи на предизвиканото от автора (явно тенденциозно!) напрежение между заглавието едновременно тавтологично и амбивалентно и стиховете под него, разиграли конкретна, сетивно възприемана ситуация. Заглавието е успяло да породи ред очаквания за разгръщане на непробиваема субективност в чист, пределно стерилен лиризъм, а внезапно аз-ът проговаря в ти"-изказ и на свой ред подвежда с очакване за диалог, за изповед и общуване. Ти"-изказът твърде скоро издава своята несъщностна, формообразуваща функция. Той не се насочва към Другия, към не-аз-а. Макар и описан със средствата на диалога, в Песен"-та е възникнал изключително рядко срещаният модел на автокомуникация: информацията не изтича от аз" към ти", а прелива от аз" в аз-а"./2/ Автокомуникативният модел, от своя страна, предопределя няколко важни следствия за текста: смисълът, който трябва да се декодира от възприемащия, ревниво пази недосегаемостта на отделните свои равнища, съхранява непреводимостта им на извънхудожествен език. За сметка на това аз-ът пречупва, преформулира, преструктурира чрез него своята индивидуалност. Взрян в константно загадъчния смисъл, аз-ът опитва да разгадае себе си, а то ще рече да изследва ефективността на усвоените почерци"./3/ В преноса на информация, където аз-ът превежда" сам себе си, се променят не просто личностни структури, а езиково-поетологически. Имаме предвид отделните тематични езици, чийто носител е (бил) аз-ът-творец и с които, в по-силна или слаба степен, е могъл да се отъждестви. Ето защо зададената в началото лирическа ситуация, чийто изповеден херметизъм изглежда несъмнен, драстично прераства в своя противоположност в автореторика: в градене и градиране на типичните художествени езици по една неумолимо вертикална ос. Отделните тематики биват представени като статични звена от една йерархична система, в която, на принципа на игнорацията и изключването, всяко повиеше ниво