П.К.ЯВОРОВ И ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Ст.н.с.д-р Ганка НАЙДЕНОВА

Проблемите за връзките на Яворов с македонското революционно движение и с някои от неговите представители са най-слабо осветената част от житейската и творческата биография на поета революционер. Може би тъкмо затова цели периоди от творчеството му останаха енигма както за неговите съвременници, така и за поколенията изследователи след смъртта му до днес. Необикновената скромност на поета, който никога не се е стремил да изтъква участието си в македонските борби, е била една от причините за недостатъчното проникване в същността на това участие: "У мене никога не е съществувало каквото и да е честолюбие по отношение на македонското дело - изповядва сам поетът. - Отначало ме увличаше само романтизмът на работата, а по-късно - дългът на българин..."

В тези две изречения Яворов е разкрил същността на проблема Яворов и Македония. Като романтическо увлечение той характеризира безспорно участието си в македонските борби до Илинден. Редовият четник на Михаил Чаков в Македония, най-близкият другар на Гоце Делчев в София и отвъд Рила, редакторът на в. "Свобода или смърт", буревестникът на Илинденското въстание в поробената страна, това са неговите "хайдушки копнения". Това е поезията, която Яворов отначало търси в борбата, за да изкъпе в нея душата си от дребнаво житейския прах на байганьовска България.

След погрома на Илинденското въстание Яворов преживява своята дълбока криза, израз на която са неговите стихове Безсъници. Неслучайно една от от тези безсъници е стихотворението му "Бежанци". Бавно, мъчително се избистрят от мътилката на отчаянието новите идеи, новият стимул за дейност в името на големия идеал - свободата на Македония, - без който поетът не можеше да живее и твори. Още в поемата "Нощ" образът на любимата и майката се слива със страдалческото лице на поробената родина. Във философската му поезия от годините след Илинденското въстание тази връзка добива измеренията на световната поетическа мисъл. Но ние не прозряхме тези измерения. Яворов беше превърнат в герой на любовни романи. А той продължаваше да бъде и след Илинден герой на голямата национална драма на българския народ в една нова, по-реално определена позиция - дълга на българина към Македония, както сам подчертава. Романтическият герой от навечерието на Илинден става реалистът-борец за националната правда на българския народ. Ето това не успяхме да прозрем в нашите изследвания наЯворов. Не го оценява достатъчно и Златана Хлебарова в опита си да разгърне неговата дейност в изследването си "След Илинден", опит все пак смел за края на 1985 г., когато книгата