Отношенията България Русия през призмата на Европейския съюз

Както е известно, България поддържа традиционно добри дипломатически отношения с Русия. Разбира се, през 90- те години на миналия век, взаимният отказ от активни политически контакти и конкретни икономически споразумения (освен подписания през 1992 г. двустранен договор) води до катастрофални за българската икономика резултати. Постепенно отношенията София-Москва се връщат в далечното време от края на ХХ в., когато икономическата дезаинтересираност на Русия я поставя в края на списъка от икономически партньори на България. Разликата оттогава обаче е във факта, че през последния близо половин век българската икономика е изградена по руски образец, което я прави зависима от суровини и резервни части от Федерацията. Не може да се подмине и обстоятелството, че икономическия вакуум в Русия и постсъветското пространство бързо се запълва от транснационалните компании и фирми от цял свят.

В началото на ХХ в. руско-българските отношения се развиват върху нова основа. Нещо повече, като член на ЕС у нас има реални условия да се наруши дихотомната зависимост малка- голяма държава. Новите- стари играчи в международните отношения (Европейския съюз и НАТО) очертават и новите акценти в глобалното пространство и съответно новите външнополитически приоритети на България и Руската федерация.

Следователно, може да се изкаже следното мнение: като член на ЕС, България осъществява и ще осъществява контакти с Руската федерация не само на икономическа или културна основа, но преди всичко на основата на стратегически съюзи в областта на сигурността.

България е активен елемент от световните промени по отношение на мира и сигурността. Освен това новите позиции на София й дават възможност на качествено нова основа да развива отношенията си с Москва. С идването на Владимир Путин на власт, Москва цялостно променя визията и акцентите. Русия встъпва в активно сътрудничество с Европейският съюз и НАТО. Нещо повече, тя