ОТНОШЕНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ КЪМ СМЪРТТА СПОРЕД ПОЕМАТА ИЛИАДА

В Омировата поема Илиада е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците.

Един от интересните проблеми в Илиада, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие. Отношението им към нея се определя и от ценностната система на епохата, и от представите за смисъла на човешкото съществуване. Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост Омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Макар над война да тегне предопределеността на житейския жребий, той все пак има право на избор - и героите на Илиада избират доблестната смърт, която да ги прослави. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение.

Представите на древните гърци за смъртта са свързани с представите им за света и човешкото битие. За тях научаваме от описанието на щита на Ахил в XVIII песен. Украсата му е разположена в пет концентрични кръга. В първия, който се намира в центъра, са изковани земята, морето, небето, луната и слънцето, както и съзвездията, защото те представляват първоосновата на света. Във втория кръг са изобразени два града, които представят различни аспекти от обществения живот - веселие, сватби и съдебен процес в единия, нашествия, битки и раздор в другия. Именно тук е пресъздаден животът на хората, тъй като техният начин на живот е най-близък до този на боговете. Третият кръг рисува селския бит, който следва цикличността на природата и смяната на сезоните. Те намират място тук, защото играят помощна роля за градското общество. В четвъртия кръг са изобразени две сцени. В първата читателят става свидетел на конфликт между дивото и опитоменото, а във втората ние виждаме как овчарите пасат овцете и празнуват своите сватби. След