Отношението между любовта и дълга към рода в разказа Дервишово семе

В сборника Диви разкази Николай Хайтов разказва за един свят на оцеляване, в който човек съществува чрез и поради рода. В разказа Дервишево семе основният конфликт е зблъсъкат между законите на рода и тези на любовта, защото любовта няма отношение към устоите на рода.

В началота на творбата основниявъпрос е този за запазване и продължаване на рода. Рамадан е длъжен да посее Дервишово семе въпреки, че още нее готов зо тази важна стапка. Воден от чувството за дълг, момчето спазва законите на рода, Друго питане не ме попита. Годиха ме, жениха ме това беше всичкото питане. От този факт, че Рамадан все още не е готов да продължи рода си, се поражда конфликтът.

Възелът в душата на Рамадан се завързва с неочакваното, сполетяло го изневиделица събитие отвличането на Силвина. Щастието е оттласкано от продължителен период на нещастие. Любовта на героя импулсира раждането на омразата къ братята на Силвина Лакоми хора, и особенно към бъдещия и съпруг Руфат хайлазин, пияница епитети, коита назовават все жизнени и нравствени недъзи, отхвърлени и презрени от родовато общност. Рамадан достига до жажда за кръвно отмъщение и до нееднократно изживяване като облекчение на задушаващата го мъка. Тези изживявания и представи на героя не секват, дори когато е възрастен мъж. Той приема желанието си да възмезди нанесената му любовна ранана като напълно оправдано, но сам формолира необходимостта от мислено изживяване на отмъщението, за да продължи да живее: Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха...

Същинският конфликт в радказа е вътрешният зблъсък в душата на Рамадан между дълга му към рода и дълга към сърцето. Разрушаването на родовите връзки между Силвина и Рамадан е е източник на тяхното нещастие, но не е основание да се причини нещастие на другото семейство. Една ограда разделя Рамадан от нетовата любима и чувствата в него бушуват ту любовта към Силвина надделява, ту омразата към Руфат. Постепенно героят разбира, че не би могъл да сподели живота си със Силвина, но би могъл да облекчи нейното страдание. Нейните думи: Ако той беше звяр, не ставай и ти!помагат на Рамадан да възпита надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Така той вместо нея ходи в гората за дърва, за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това е трудно житейско решение готовнжст да жертваш желанията си, мечтите си на щастието на либимия си човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и духовното израстване на Рамадан.

Конфлектът е решен на тварде висока цена една неизживяна, невъзможна любов. Животът на Рамадан протича бурно, разтърсващо. Подложена на изпитание, истинската любов устоява и се запазва, като съхранява човехкото у Рамадан. Героят бавно се учи на търпение, на разбиране и така утвърждава новите ценности. По този начин конфликта в разказа Дервишово семе представя един хуманитарно и обществено значим зблъсък мужду ценностите на патриархалното общество и ценностите на модерния свят.