Отношение между банките и фирмите

Увод:

В условията на развита пазарна икономика банките стоят в центъра на стопанския живот и са едно от най-важните звена в обкръжаващата среда. Това се дължи на факта, че те са основният елемент на финансовата система на едно общество, от една страна, а от друга - те са своеобразен посредник между останалите субекти в икономическите процеси - отделните индивиди, предприятия и институции.

Изхождайки от принципа, че с колкото по-голям размер привлечен ресурс разполага една банка, толкова по- голям обем сделки ще сключи, а оттук толкова поголяма печалба ще получи, всяко банково предприятие се стреми към акумулиране на големи количества чужди ресурси.

Част от паричният пазар е междубанковия пазар, на който оперират търговските банки в дадена страна. По своята същност те са предприятия, които извършват разнообразни кредитни, посреднически и финансови услуги на своите клиенти. Основен нормативен документ, който урежда статута, създаването, функционирането и прекратяването дейността на всяка банка, е Закона за банките Съобразно изискванията, банките в РБългария са акционерни дружества с минимално необходим внесен капитал към датата на учредяването им не по-малък от 10 млн. лв. Дейността им е подчинена на разпоредбите и на Търговския закон като общовалиден за всички АД.

Взаимоотношенията на банката с нейните фирмени клиенти са изключително сложни по своя характер и са на принципа на договорните отношения. Те представляват особен вид въздействие между стопанските единици, възникващо по повод движението на парите във връзка с някакъв материален интерес. Водени от икономически интерес, т.е. получаване на максимална печалба от дейността, банките се стремят да си осигурят колкото се може повече свободни средства, които да превърнат в капитал, а чрез доходите и лихвите, получени от тях