Правна уредба чл. 13 5.

Павловият иск е един от способите за защита интересите на кредитора. Легитимни да предявят иска пред съда са кредиторите по валидни задължения.

Чл. 135 - Кредиторът може да иска съдът да обяви за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Предпоставките за предявяването на иска са:

1. Длъжникът е разпоредителни действия е прехвърлил вещни права върху движими или
недвижими вещи на трети лица. Прехвърлянето може да бъда възмездно - тук е нужно
знанието на третото лице ,че уврежда кредитора. Това значение се предполага, до
доказване на противното. Но кредиторът го доказва.

Ако сделката е безвъзмездна не се изисква знанието на третото лице, че уврежда кредиторът за да бъде уважен иска.

2. Длъжникът трябва да знае, че с действията си засяга интересите на кредитора.
Павловият иск се предявява от кредитора. Той е едно потестативно право.(Но това е право

на кредитора за разлика от суброгацията, където кредиторът упражнява чуждо право).

Кредиторът е ищец, а ответници са длъжникът и третото лице. Ако съдът уважи иска той отменя разпоредителното действие на сделката. Щом имота се върне в имуществото на длъжника, кредиторът може да се удовлетвори.

Павловият иск води до т.нар. относителна недействителност. Последиците са, че ако искът се уважи длъжникът се смята за носител на прехвърлителното право, вследствие на което кредиторът може да се удовлетвори.

Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката.

При относителната недействителност сделките са действителни, не съдържат пороци. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица (в случая кредиторът), защото засягат техни имуществени интереси.

Относителна недействителност . при нея сделката е действителна и поражда желаното правно действие, но е недействителна спрямо кредитора. За него възниква потестативното

56