Отлики и единство на цивилизациите

От праистория към история

По времето на плиоцена в продължение на 2 500 000 години се появяват различни варианти на рода Hомо. В края на последното заледяване заедно с възникването и триумфа на сегашния човек Homo sapiens sapiens се умножават и културните открития, създаващи първите цивилизации. В първия населен ойкумен (включващ и териториите на Америка и Австралия), човекът постига серия от технически открития. Сами по себе си те са нов феномен на натрупване, довел за няколко хилядолетия до излизането на човечеството от праисторическата епоха. Краят на вюрмското заледяване около 8 000 година пр. н. е. бележи прехода към холоцена (съвременния кватернер). Към същото време се отнася и появата на новокаменната епоха неолита, заменила старокаменния палеолит.

Още през ранния палеолит процъфтяват някои форми на изкуствата и преди всичко пещерните рисунки. С появата на брадвата, мотиката и лъка, с опитомяването на кучето и търговията с някои суровини (кремък, обсидиан) се влиза в мезозоя. Започва сериозен културен поврат. Около 10 000 та година той е видим в Средния Изток, а около 4 000 та година се разпространява в Европа. Средният Изток, включващ Египет и района на Палестина-Сирия-Месопотамия, се утвърждава като главния център на обновление и прогрес. Оттам започва революцията" на неолита, която превежда човечеството от икономиката на преследване (лов, риболов събирателство) към икономиката на производство. Изразява се в овладяване на земеделието и скотовъдството, допълнено от техниките на керамиката, преденето и тъкането. Пряко следствие е появата на първите големи селища - Йерихон в Палестина през VIII хилядолетие, Чатал-Хьоюк в Анатолия през VII хилядолетие. През V-V хилядолетие цивилизацията на уседналото селячество вече се е разпространила из цяла Европа и Иран. Тогава през V хилядолетие най-вече в Средния Изток се появяват новооткрития от решаващ характер постоянни култури, напояването в долините на Месопотамия, колелото, платното и топенето на медта. Заражда се халколита - епохата на медта н камъка. През IV хилядолетие заедно с мегалита на запад и обработката на злата на изток в Европа се появяват първите каменни сгради. През IV- хилядолетие на свой ред халколитът се разпространява а Египет, Европа и Иран. Следва металургията на бронза и желязото.

Отбелязва се че начинът на живот се променя бързо, но разпространението на нововъведенията не е в състояние да догони ритъма на тяхната поява. В началото палеолитът се характеризира с повсеместното разпространение на новооткритията. Впоследствие обаче много от технологическите изобретения, създадени в Африка и Средния Изток, не преминават Индия и не достигат Далечния Изток, а напротив, навлизат в средиземноморско-евроазиатския район. Така в момента на последното заледяване, когато късният палеолит се разпространява в Европа, хората, достигнали до Австралия, отнасят със себе си само сечива, характерни за средния палеолит.

От ерата на мезолита и халколита, нововъведенията вече не разполагат с време да се разпространяват навсякъде поради което това става на вълни, достигащи до отделни части от човечеството, които стоят на пътя им и са отворени за промени.