ОТКРИТИЯТА НА ЛИРИЧЕСКИЯ СУБЕКТ В ЕДИН ИЗГУБЕН В МЪГЛА И МРАК СВЯТ

Христо Смирненски пише в началото на миналия век. Той се утвърждава като един от първите поети на града, който е представен и като свят на нещастните и унизените, и като място на остри социални конфликти. Неговите стихотворения са преведени на много езици и са част от световната литература. Стиховете му и да днес звучат съвременно заради социалния заряд, с който са пропити. Стихотворението, което е своеобразно обобщение на цялото му творчество е Зимни вечери.

Действието в стихотворението е потопено в мъглата и мрака, които заобикалят хората и са станали част от техните души. Хората от града са безпомощни и съкрушени, в тях не е останала дори и капка любов и надежда, те са погълнати в този мрак и са изгубени в тази гъста и безкрайна мъгла. В този свят на мрак и мъгла лирическият субект открива социалното страдание и обречеността на хората от низините.

Смирненски започва своето стихотворение с описание на града през зимата, когато е мрачен, пуст, когато се усеща болката и страданието на хората. С първият стих той определя град като една черна гробница. На гробищата са погребани починали хора, но този град не е умрял, а предстои хората в него скоро да си отидат, дори тези малки деца, които трябва да са щастливи и игриви и те трябва да си отидат. Лирическият субект върви из тези пусти, глухи улици на града. Той вижда, хората във всяка къща, но те нямат конкретни лица, те са силуети. Вместо лирически портрети авторът изгражда един обобщен образ на бедняшкото предградие, защото светът е огромен и всяко страдание тук и сега се случва и в други градове и къщи.

Човек чуе ли Зимни вечери първо си представя как навън вали и колко са красиви дърветата в сняг. След тази приказна гледка той си представя дома, как цялото семейство се е събрало край топлото огнище и си разказват приказки да принцове и принцеси, но тук в този град не е така. Тази приказна нощ е заменена с мрачна, тъжна и глуха вечер, от която биха те побили тръпки, а в замяна на топлия дом и семейния уют идват студените къщи, тоталното отчаяние и страдание на хората заключени дълбоко в себе си.

Вървейки, лирическият субект първо се спира до една къща, където пред прозореца се вижда детска глава. Тази мрачна вечер бащата се е прибрал пиян и безхлебен. Той налага децата несъзнателно, но те плачат и се молят за милост. Болката на бащата е от собственото му разочарование,