Елин Пелин

Отиват си вече

Отиват, отиват

певците пернати,

отиват на юг

в земи непознати.

Напразно, напразно

смълча се лесът,

на чудния славей

да чуе гласът.

Той чува, той чува

в долините свои

страхотния вопъл

на тъмни усои.

Печално, печално

поклаща той клони,

въздъхне, простене

и листи порони...

И голи, и голи

изправя той клони,

над него зъл вятър

чер облак подгони.

Високо, високо

на дълъг синджир

жерави с писък

отиват в Алжир.

В Египет, в Египет

отправят се други

и чезнат в лазура

редиците дълги.

И мисъл, и мисъл

една ги влече -

по-скоро там, дето

Нил жълти тече!

Де негри, де негри

под палми лежат

и нещо чертаят

по пясъка жълт.

Де сфинксът, де сфинксът

със вечна си тайна

от векове гледа

пустиня безкрайна.

Към чудни, към чудни

страни непознати

летете, летете,

пътници крилати!