Отговорност за вреди причинени от лице, на което е възложена работа.

Правна уредба - чл.49 от ЗЗД.

Специалната уредба е в Закона на държавата за вреди причинени на гражданите.

Чл.49- "Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,

причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа."

Най-типичен пример са хипотезите при възлагането на работа при трудово правоотношение

(между работодател и работник). При този фактически състав сме изправени пред

отговорност за вреди, причинени от другиго, т. е. един вреди, друг отговаря.

За да има отговорност по чл.49 трябва:

1. Да е осъществен фактическия състав по чл.45, а именно:
Да е налице деяние (действие или бездействие);

Да е налице вина;

Да е налице противоправност;

Да е налице вреда;

Да е налице причинна връзка между деяние и вреда;

2. Да имаме натоварване с определена задача. Натоварването става с граждански или трудов
   договор. Законът не определя естеството на работата -Някаква работа". Значи може да е
   трудов договор, може и да правни действия. Работодателят трябва да я е определил
   функциите на работника. При изпълнението на задачата работникът да е причинил вреда-
   виновно на трето лице.

3. Работникът (лицето натоварено да извърши работата) причинява вредата при/или по
   повод изпълнението на задачата.

При - при изпълнение на възложената задача.

По повод -включва подготовката за изпълнение на задачата (напр.при маневриране).

Лицето натоварено със задачата (шофьор) осъществява вредата по чл.45, следователно

осъществява генералния деликт. Шофьорът управлява МПС, убива трима души, осъден е на

6 години, излиза от затвора. Как да бъдат възмездени семействата на убитите при ПТП? -

Прилича се и отговорността на работодателя по чл.49. да се установи вредата, дали е

причинена при или по повод изпълнение на задачата.

Предпоставки за отговорността на работодателя:

Причиняването на вредата от неговия работник да е било виновно, т.е. необходимо е да

се установят всички предпоставки за отговорността по чл.45, а именно: да има вреда, да е

в причинна връзка с поведението на работника, да е налице презумпцията, че до

доказване на противното е действано виновно; Вредата да е причинена на трето лице. Ако е причинена на самия работник, комуто е

възложена работата, то той няма да получи обезщетение, защото: той не е трето лице; има

вина за причиняването на вредата;

Ако вредата е причинена на работодателя чл.49 не намира приложение. Ако работодателят е увреден виновно от работника, вътрешните отношения между тях се разглеждат от чл.45.-" Всеки е длъжен да поправи вредите, които причинил виновно другиму." Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Въпросът за вината на работодателя:

Отговорността на работодателя е обективна, не се търси вина. Десетилетия напред се е приемало, в теорията и практиката, че отговорността на работодателя по чл.49 за вреди, причинени от работника е виновна, т.е. той не е направил удачен подбор на кадрите.

Въпросът е - Може ли в тези динамични условия той да направи добър избор? На ОС на Г при ВС се прие, че тази отговорност на работодателя е невиновна, тя е гарнационно-обезпечителна отговорност. Цели се обезщетение на имуществените права на пострадалия.

97