Отговорност на държавата за вреди причинени на граждани. Правна уредба.Фактически състави.

Единственият закон е приет през 1988г- ДВ, бр.60 и влиза в сила от 01,01,1989 година. Чл.7 от Конституцията гласи - Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконосъобразни актове или други действия на нейни органи и длъжностни лица." ЗОДВПГ установява обективна отговорност, за да се ангажира държавата не е необходимо да има вина за вредите, причинени на гражданите. Този закон е създаден за запазване правата на гражданите.

Отграничение от ЗЗД - напр,чл.49 изисква като предпоставка за отговорността на работодателя действията на работника да са виновни. Състави, при които държавата носи отговорност: 1. Чл. 1/1 изисква се вредата да е причинена от незаконно действие при или по повод

изпълнение на службата на лице или орган. Два вида действия:

Действия под формата на адм.актове;

Действия, осъществени от държавен орган, без за това да е издаден адм.акт. Ако адм.акт е нищожен и причинява вреди се сезира съда и той дава преценка за: Нищожност на адм. акт; * Незаконното действие на органите; Адм. акт е унищожаем, той поражда действие.

Изпълнява се до момента на постановяването на неговата унищожаемост. До момента на постановяването на нищожността не може да се предяви иск, след този момент - може. Увреждането и тук е както при деликта - то е пряка и непосредствена последица от деянието на органа, който е надвишил своята компетентност. Вредата може да е имуществена и неимуществена.

Напр. Кметът нарежда да се разруши незаконен строеж, но след това се оказва, че строежът е законен. Собственикът търси вреди.

Държавата носи отговорност за всички морални и материални вреди, причинени от нейни длъжностни лица и органи. Държавата има право на регресен иск. 2. Отговорност на държавата за вреди, свързани с давността на правозащитните органи

(следователи, съдии, прокурори) и от МВР, ако дейността не е свързана с

административна дейност.

В съдебната практика не са изключения случаите, когато съдия, прокурор, следовател, са заблудени и постановяват решение, с което причиняват вреди на невиновно лице. Състави, за които се отговаря:

1. Задържане под стража.- това е мярка за неотклонение, вземана при строго фиксирани от
   закона основания. Ако е приложена неправомерно се носи отговорност, тъй като лицето
   се намира в чужда на домашните условия, петни се доброто му име, търпи морални
   вреди. Неправомерно - има се в предвид, ако лицето не е извършило въобще
   престъпление, ако престъплението не изисква такава мярка.

2. За привличане, като обвиняем по делото,защото е амнистирано престъплението може да
   се търси обезщетение;

3. За осъждане на лицето, когато присъдата е влязла в сила и бъде отменена може да се
   търси обезщетение;

4. За административни наказания, наложени с присъда (временно лишаване от професия),
   може да се търси обезщетение;