Отговаря ли завета на Странджата умри за България на неговия живот и на смъртта му?

В повестта Немили-недраги Иван Вазов описва живота на хъшовете такъв, какъвто го е видял и живял. Те са едни от най-светлите образи в художествения свят. Авторът отразява патриотичния подвиг на българските емигранти, истинската им отдаденост на идеала за свобода.

Един от най-прекрасните образи на патриоти- българи е Странджата. Той олицетворява светлите мечти и идеали на народа ни в годините на жестока борба за национална независимост и човешки свободи. Образът му е символ на най-високата общочовешка нравственост и мъдрост.

Хайдушката младост на Странджата е отминала, но не е забравена. Останали са по цялата българска земя литографии, изобразяващи посрещането, което направил един турски първенец на четата. Признателна ръка с обич и възхищение е изписала под картината: Да живее храбрият Странджа-знаменосец!

Някогашният напет и снажен знаменосец сега е бледолик, болнав, сух като скелет човек. Младостта си е отишла, но е останала жаждата за борба. Болките и страданията не са сломили любовта му към родината. В болните му гърди тупти горещо сърце, което копнее за битки в Балкана. Дълбоко се вълнува от възпоминанието на тия подвизи и героически нападения. Старият знаменосец е истински духовен водач на хъшовете. В малката кръчма винаги се намира подслон за бездомните изгнаници, къшей хляб и бобена чорба за гладуващите, малко топлина за студуващите. Там те разтварят душите си. В момент на спорове и разпалени страсти старият хъш авторитетно и мъдро успокоява обстановката.

Речта на Странджата е дълбоко човечна, затрогваща. Писателят въоръжава стария хъш с ново оръжие-словото. Чрез нея се доизгражда обаятелния образ на хъша. Подчертани са типични качества - всеотдайност, готовност за страдание и смърт в името на свободата. Чрез своята реч Странджата иска да издигне хъшовете над ежедневието. Той знае,че на тях им е нужна не само храна, а и морални сили, за да не се поддадат на отчаянието, за да не забравят, че служат на велика цел. Романтична вяра излъчват думите му: Ще се бием още, братя мили. Ще се бием за свободата на България? С тези думи той отново възпламенява в сърцата на младите хъшове огъня на жаждата за решителна битка. Тяхното силно вълнение, което се излива във вълнуваща патриотична песен, е свидетелство, че Странджата е докоснал най-чувствителните струни в душата им.

Странджата няма да изживее щастливия миг на сбъдната мечта-свободна България.

Но за да стане мечтаното реалност, той предава своята духовна мощ на младите следовници.

В последните дни от своя живот Странджата непрестанно мисли за България-неговата постоянна болка и обич, битките-неговата гордост. Той чувства, че краят на живота му е близо, но не жали толкова за него, колкото за това, че не е намерил смъртта си в Балкана, с оръжие в ръка и в бой за свободна България. И това го прави безутешен. Много вълнение и искрено страдание крият душите, които често повтаря: О,Отечество!, Ах сладка е смъртта за отечеството! Цял живот мечтал баре още веднъж да развее знамето в родните простори. Старият герой с голяма мъка осъзнава, че това вече за него е невъзможно. Странджата умира като мъченик, в бедност, останал само с Бръчков до смъртното си легло.