Гео Милев е ярко явленив в културния живот на България.Богата и артистична личност с неспокоен темперамент, той е дързък бунтар срещу посредствеността в литературата и културата, неуморим борец за нов тип изкуство.Останал един от малкото писатели незаразени от национално-шувенистичните настроения по време на Първата световна война, той създава нов връх в своята поезия - поемата "септември.

Гео Милев създава това произведение на на един дъх, като всички проблеми в него произтичат от главния конфликт борбата на народа с неговите мъчители. Затова в поемата Септември, която по съдържание и дух може да се квалифицира едновременно и като лирическа, и като епическа творба, са откроени в естетически, художествен и творчески план наболели за всяко цивилизовано общество проблеми: за народа, за управляващите го,за Отечеството като съединяваща или разделяща категория.

Поетът не си поставя за цел за разкрие историческото събитие, пълно, не проследява етапите през които преминава въстанието, в поемата има само едно конкретно действащо лице - поп Андрей.Всичко това е така защото в основата си творбата е лирическа и поетът желае да разкрие чувствата и мислите, породени от това историческо събитие.

Това обаче съвсем не означава, че Гео Милев с творбата си противоречи на жизнената правда.Напротив, всичко в поемата е логически обосновано.Още в самия увод на творбата, макар че си служи с със символи, той изразява своята демократична и материалистическа позиция спрямо въстанието.За него то не е случйно, стихийно, а замокномерно явление, резултат от развитието на обществото.В недрата на експлоататорскотто общество се ражда народният гняв, борбата за правда и свобода.

"Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба своя пурпурен гняв величав"

В центъра на народът, безименната маса, която движи историята.Навсякаде Гео Милев внушава мисълта за всенародния характер на въстанието, това че в него участват работници и селяни.тях той вижда като лавина, която помита всичко пред себе си.

"Народът въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, със сърп сред полята просмукан от влага и студ"

Милев сравнява народа с "отприщено стадо животни",за да покаже силата и яростта, натрупаната мъка и болка, която е достигнала краен предел.В устрема си народът е наудържим, страхотен, велик, презиран и унижаван от буржоазията въстава, за да извоюва своето щастие.Въоражени с ярост нищо не е в състояние да ги спре.