Отечество любезно,

как хубаво си ти!

Отечество любезно,как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картинименяват се омайно!

При всеки поглед нови,по-нови красоти:

тук весели долини,там планини гиганти,

земята пълна с цвете,небето със брилянти...

Отечество любезно,как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра,по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

хляб,свила,рози,нектар,цветя и плодове,

на Изтокът светлика,на Югът аромата;

горите ти са пълни с хармония и хлад,

долените с трендафил,гърдите с благодат.

Коя земя от теб е по-пъстра,по-богата?

Отечество,не си ли достойно за любов?

Кой странник без въздишка можа да те остави?

Кой има сила твойте картини да забрави?

Що нямаш ти?Що липсва под синий ти покров,

в случай,че Бог би искал Едемът да премести

и своя рай прекрасен при Емус да намести?

Отечество,не си ли достойно за любов?

Ти рай си,да;но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами,

и твойто име свято нерядко ги срами!

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?

Какви ли тайни дремят,богатства,красоти

По твоите долини,поля и висоти?

Ти рай си,да;но кой те прилично оценява?

Ах,ний живейме в теб кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска,не привлича.

Рогачът впланините по-много те обича,

по-харно те познават крилатите певци,

но ний не видим нищо,нам нищо не ни трябва,

доволно е,че даваш покривката и хляба,

и ний в тебе,майко,ще умрем чужденци!