Проблема за връзката между човека и неговата родина

Стихотворението е първата творба в стихосбирката ПОля и гори (1884). То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана. Независимо че заглавието изразява възхитата от отечеството, текстът осъществява прехода през ключовите за назоваването на родината думи земя (2. строфа), рай (3. и 4.строфа) към майка родина в последния стих: ... и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци! Може да се каже, че дори когато един текст на Вазов гоеори за отечеството, което е свързано с фигурата на бащата, в съзнанието на поета доминира образът на родината, майката.

И в това произведение на преден план е възторгът от красотата на отечеството. Но въпреки разточителното възтоежено говорене за нея нито красотата на родината природа може да бъде описана, нито богатствата на земята могат да бъдат изброени. Защото отечеството е средоточие на висши ценности, то е символен център на поетическия свят: то събира на Изтокът светлика, на Югът аромата и именно затова е идеалното място за градините на Едем.

След излялата се възхита от отечеството в трите първи строфи, след заявената изключителна любов към него, която кулминиира в твърдението, че отечеството е рай, четвъртата строфа пречупва тази линия на разгръщане на текста: Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Вече не отечеството като даденост; само по себе си, а отношението към него става основополагащ проблем в текста.

А отношението не може да се основава на непознаване и на безсъзнателен отказ от името;

Не те познават даже децата ти сами

и твойто име свято не рядко ги срами!

Тук Вазовият текст е подчинен на възрождениския, паисиевски патос, апелиращ отечеството да се познава и знае, а светостта на името да се пази с цената на всичко. Но ако в четвъртата строфа се говори за децата на отечеството, т.е. те са трети в реда отечество, лирически герой, деца, в последната строфа се стига до трагично обобщаващото ние, което е развнозначно на чужденци. В родината си ние- не само вие, а също и аз живеем като чужденци и ще умрем чужденци, защото не я обичаме достатъчно и не я познаваме, защото не я търсим и преоткриваме постоянно. Ние сме свели своето отношение към отечеството до принудите на всекидневието, които примитивизират позицията ни към него, тъй като всичко се изчерпва с покривката и хляба.