Отечество любезно, как хубаво си ти!

Това стихотворениее изградено в 5 части , в 5 завършени циклични строфи. Пържата строфа започва с възклицание, изведено и като заглавие на творбата, изпълненои с възрожденски патос със страстно желание да бъде убеден читателят, да бъдат събудени сетивата му за красотатана родната природа. Като на филмова лента се меняват омайни картини, душата се къпе в багрите на цветовете в лъчистите брилянти на небето.

Втората строфа започжа и завършва с риторичен въпрос въздейстжащ като възклицание.В нея са разкрити богатствата на кръстопътнта ни земя, сбрала всички блага и дарове, на Изтокът светлината , на Югът аромата.

Третата строфа с отрицателната форма на риторичния въпрос внася напрежение и полемична нотка в одическия патос

ОТЕЧЕСТВО НЕ СИ ЛИ ДОСТОЙНО ЗА ЛЮБОВ?

В тази строфа се появява образът на странника, който ще се разгърне ж следващите строфи. Напрежението расте сс натрупване на риторичните въпроси, накъсването на строфата период на кратки синтактични единици.

В 4-тата строфа полемиката нараства в антитеза, като на красотата на родната природа е противопоставено бездушието на съвременния човек, сравнен с последната строфа с дивите животни сравнвние което не е в полза на човека. Човекът е изгубил сетивата си, способносттада харесва и да обича, и постепенно се е превърна в жалък и нещастен чужденец. Удивителна е прозорливостта на Патрирха на бълг. Литература, удивителен е стремежът да бъде превръщан народният поет в патриотическа идеологема- във всички читанки се публикуват само първите 2 строфи от тази прекрасна творба и така познатият за всички Вазов в крайна сметка се окавза недостатъчно опознат, защото някои не разбират че критическият патос също е фрма на родолюбие!

ПРИ РИЛСКИЯТ МАНАСТИР!!!

В тази творба се сливат двата аспекта при изображението на природата в творчеството на поета природата като родно пространство, пейзажно дефинирана: сега съм у дома. Наокол планини, Над мен Еленин връх и природата като божествена каттегория : Сега съм у дома в моя мир/мир въжделен и драг. Природата е нежна майка, която не само с любов прегръща своите децано и която ги учи на красота и песни. Вазов възпява природата,движенията и вечно възраждащия се живот в които