ОТДЕЛЯНЕ НА УРИНАТА

Образуването на урина в бъбреците става непрекъснато. Попаднала в бъбречните легенчета, тя преминава в пикочопроводите и оттам посредством техните перисталтични движения, които се разпространяват със скорост 23 см/сек и интервали от 1020 сек, преминава в пикочния мехур.

Празният пикочен мехур е свит. С постъпването на капките урина пикочният мехур се отпуска и раздува все повече и повече. Когато това раздуване стигне до известен предел, механорецепторите в неговите стени се възбуждат. По центростремителните нервни пътища възникналото възбуждане достига до специален център на уринирането (centrum vesicospinale), разположен в кръстцовия отдел на гръбначния мозък, и го подбужда към дейност. Този център е автономен, принадлежи към в. н. с. към нейния парасимпатиков дял, и се намира под контрола на кората на големите мозъчни полукълба. Поради това, въпреки че актът на урината е по начало автономен, той може до известна степен да бъде волево повлиян.

Самият акт на уринирането е сложен безусловен рефлекс, в който вземат участие мускулите на пикочния мехур и на коремната преса. Възникналото в центъра на уринирането възбуждане се предава по парасимпатиковите нервни влакна до пикочния мехур, като предизвиква съкращение на неговата гладка мускулатура при едновременното отпускане на двата му сфинктера. Заедно с това се напрягат и мускулите на коремната преса и урината се изхвърля през пикочния канал навън.

В редица случаи при поражения на центъра на уринирането или на някои други отдели на ц. н. с. настъпва неволево изпразване на пикочния мехур (незадържане на урината) или невъзможност за уриниране тежки състояния, които правят мъчителен живота както на болните, така и на техните близки.