11.Отделяне на топологично-особени признаци

В резултат на предварителната обработка се отделят ръбовете и гра-ипе на обектите с единична дебелина. Получава се скелетът на обекt в изображението. Информацията за обектите се съдържа в тяхната уктура. Структурата се характеризира от топологично-особените чани още характерни) признаци, определящи свързаността на линии-'егментите). Признаците и сегментите се отделят и формират в съот-^ множества, на основата на които се извършва формално описание, |из и разпознаване на обектите.

.Двоичното изображение Ь с размерност МхМ се състои от две групи кити. Тези, които принадлежат на скелета на изображението и образу-годмножество Ь| и подмножество Ьо от елементи на фона: Показателят на свързаност г за даден елемент може да-се pazgle kato критерий, дали той се явява център на топологично-особена конфигу от точки. Ако г(b(i,j))=1,to b(i,j) се явява характерен признак край na lu ния (елементът а на фиг. 3.2). Ако r(Ь(i,j))>2, то Ь(i,j) е потенциале tsen тър за характерен признак. Например, Ь и с на фиг. 3.2 са характерни наци, но същото не може да се каже за е и d елементите. Следоваte когато г>2 е необходимо да се извърши допълнителен анализ на лока! пространство на Ь(i,j,) То се увеличава до апертура 5х5. Възможна е ната стратегия за откриване на признаци:

1) Въвежда се праг 9 (обикновено 9 =2, но може да бъде и по-гоПроследява се скелетът на изображението. )3а характерни признаци се определят елементите, в които става р на посоката на проследяване (признак "ъгъл" - елемент Ь на

-4) За характерна се приема точка, от която излизат три или повече ента с последователно свързани елементи, чиито брой е по-голям или на (точка с на Вътрешен елемент от линия (е на фиг. 3.2), за който r=2 не се ана-zura1 за характерен признак. Отделянето на признаци завършва с формирането на множеств' За всеки признак от това множество се запомня вектор на неговите аtrub

ти:

където k е номер на характерния признак, k е 1,2, ..., t; (i,j) - коорд на характерния признак за пространството NхМ; Rk - показател на cber ността, показващ броя на сегментите, излизащи от признака; Нk е bektoр стойностите на елементите му показват номерата на признаците, с kouto свързан дадения признак в съответните посоки от 0 до 7; VS е вekт стойностите на елементите му показват номерата на сегментите, изluzat от дадения признак.

Първоначално векторът Нk съдържа информация само за посоkute които даденият признак има връзки. Я^(;')=1, ако има връзка и нулa;

няма връзка в тази посока. Тази информация се използува за формира сегментите на следващия етап, след което на мястото на единиците' писват номерата на съседните признаци.

Ако локалното пространство за всяка топологично особена точka отдели с помощта на апертура 5х5 (с по-лоши възможности и 3х3),to ce получават характерни признаци, които достатъчно точно определят obek тите на някои класове, например на буквено-цифровите символи.Tezu символи, (като елементи на различни шрифтове), се характеризират ограничено множество признаци: край на линия, ъгъл, Т-раз (различни разновидности в резултат на ротация), К - разклонение. Х-клонение, Y - разклонение, + - разклонение и някои други. Например, волът v се характеризира от следната последователност: v > { край на линия, ъгъл, край на линия }

Назованите по-горе признаци се срещат в различни разновидности, в zabu симост от посоките на линиите, участвуващи в тях, което също трябBa Da се отчита. Иначе, символите v и < ще имат едно и също описание. ТoPolo гията на самите признаци, определяни с апертура 5х5, за споменатите воли е различна. Описанията, получени на основата на тополоп признаци, могат да се нарекат първични. Те по същество описват 1ния 2D ескиз. За двоичното изображение се отделят всички намереkat рактерни признаци. Ако тези признаци се използуват за класификад обектите в изображението, то е необходимо техният брой да се свede domималния. Могат да се използуват различни формули (дадени са в па-граф 4.2.) за изчисляване на сходство между двоични образи.

¹ За отделеното множество топологично-особени признаци е възможно Все постави въпроса имат ли те от своя страна общи признаци? Може ли В'се извлече такова множество общи признаци, на основата на