ТЕМА 1 Отчитане собствения капитал на търговските банки

1.1. Кратка характеристика на собствения капитал

За счетоводни цели капиталът се определя като съвкупност от източници на средствата (активите) на предприятието (банката).
Съществуват две групи източници:

1. Източници на собствени средства (активи); те съставляват собствения капитал на предприятието;
2. Източници на чужди, временно привлечени средства - те представляват привлечения капитал.
Според ЗБ Търговските банки се учредяват и работят като акционерни дружества (АД). Собственият капитал на банката се формира като акционерен капитал. Общият ред за това е определен в (ТЗ). Специфичните изисквания се регламентират в ЗБ като специален закон.
Общи постановки по ТЗ: Собствениците на банките са акционери. Те правят акционерни вноски, които са парични и непарични (апортни, имуществени) вноски. Паричните вноски се правят в брой или с банков превод. Непаричните вноски се оценяват от 3 вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството. Специфични изисквания. Те се определят от Закона за банките и Наредба 8 за капиталовата адекватност на банките. Отнасят се както за собствения капитал (капиталовата база) като обща съвкупност, така и за съставляващите го елементи: основен капитал, резерви, финансов резултат (печалба).
Според ЗБ минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн. лева. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимият капитал могат да са само парични.
Открояват се следните особености:
1. Минимално изискуемият се размер на капитала е много висок (10 млн. лева)
2. Той трябва да бъде не само записан, но и внесен
3. Образува се само чрез парични вноски
4. Изискването се прилага при учредяване на банка т.е. при издаване на разрешението (лицензията) на банката. За действащите банки важи изискването на Наредба 8 за капиталовата адекватност чл. 2 (2), че всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер, не по-малък от 10 млн. лева.
Разликата е, че при учредяване на банка изискването за 10 млн. лева в парични средства се отнася за регистрирания и внесен основен капитал, а за действащата банка изискването за размер не по-малък от 10 млн. лева се отнася за цялата капиталова база (основен капитал, резерви, финансов резултат). Други особености на собствения капитал (капиталовата база) на търговските банки според ЗБ:

1. Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас
2. Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на БНБ да придобият пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

3. Без писмено разрешение на БНБ една търговска банка не може да:
увеличава капитала си с непарични вноски
изкупува обратно издадени от нея акции
намалява капитала си

1.2. Отчитане на основния капитал

Основният капитал се отчита чрез сметки от подгрупа 101 Основен капитал. Използват се:

Сметка 1011 Основен капитал - записан, но невнесен; Сметка 1012 Основен капитал - записан и внесен

При учредяване на банка се отчита записаният и внесен капитал в парични средства и минимален размер от 10 млн. лева. Дт с/ки от група 50 Парични средства 10 млн.
Кт с/ка 1012 Основен капитал - записан и внесен 10 млн. За отчитане на записан, но невнесен капитал, се съставя статията: Дт с/ка 4260 Вземания по записани, но невнесени капиталови вноски; Кт с/ка 1011 Основен капитал - записан, но невнесен

Срокът за извършване на записаните вноски не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписването на решението. Отчитането на направените записани дялови вноски (парични и непарични) става по следния начин:

Дт с/ки от гр. 50 Парични средства
Дт с/ки от гр. 20 Дълготрайни материални активи
Кт с/ка 4260 Вземания по записани дялови вноски

Дт с/ка 1011 Основен капитал - записан, но невнесен
Кт с/ка 1012 Основен капитал - записан и внесен

Увеличаването на основния капитал се допуска само след като записаният капитал е изцяло внесен. То става чрез издаване на нови акции, допълнителни вноски на съществуващите акционери или превръщане на резервите или печалбата в капитал.

1.3. Отчитане на резервите

Резервите като съставна част на собствения капитал (капиталовата база) се наричат още капиталови резерви. Те са четири основни вида:

1. Общи (законови) резерви

2. Други (допълнителни) резерви

3. Резервни от емисия на акции

4. Резерви от последващи оценки (преоценъчни резерви)
Общите (законовите) резерви се образуват по силата на закон или подзаконов нормативен акт и имат задължителен характер ЗБ. Според него банката образува фонд Резервен като отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1.25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

За целта се съставя се счетоводната статия:

Дт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години
Кт с/ка 1111 фонд Резервен

Средствата от фонда се използват главно за покриване на загубата. Прави се счетоводното записване: Дт с/ка 1111 фонд Резервен
Кт с/ка 1220 Непокрита загуба от минали години

Допълнителните резерви се образуват с решение на общото събрание на акционерите. Те се посочват в устава на банката. Необходимите средства се натрупват главно чрез отчисления от печалбата. Отчитат се по следния начин:

Дт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години ; К/т с/ка 1170 Допълнителни резерви