От преход към развитие

Вече изказахме предположението, че всяка реконструкция на пътя, извървян от Обществото, е необходимо да се съобразява с "времето" на историческия или социологически разрез. Независимо как ще периодизираме общественото развитие - чрез парадигмални действителности, конфликтни противопоставени периоди или отделни цивилизации - се натрапва един определен мотив. Свързан е с т.нар. стъпаловидно развитие. Дори еволюционната теория не отрича, че съществува извървян път между две нива на Обществото, които са разделени чрез съществени особености. Затова недвусмислено се налага извода, че между всяко стъпало от развитието на Обществото съществува преходен период в който кристализира и се развива "новото" или "различното". Това е времето на преходите, чиито хипотетични измерения като проблем поставихме в предишните ни занимания. Новото стъпало, в което вече е консолидирана промяната съдържа в себе си пътя на развитието. То включва запълване на перспективата в нова парадигмална действителност, развитието на цивилизацията в рамките на вътрешните си ресурси, развитието в дадена обществено-икономическа формация и т. н. Още преди попадането в зависимост от експлоатирания подход се появява общ проблем, който е универсален за теорията. Свързва се с определяне на границите, в които обществената система се възпроизвежда (като парадигмална историческа действителност, цивилизация, формация). Въпросът за начална и крайна хронологична граница не е елементарен. При разглеждане моделите на промяната той не бе повдигнат. Мястото му, незадължително, но по-вероятно е тук, в моделите на развитието, чиито графичен символ (дължината на стъпалото в логаритмична стълбица) определяме като относително права линия.

Ето защо се налага откриването на една голяма скоба, която да поеме разбирането за пространствения модел на пътя на Обществото.

В литературата, вследствие на вече познатите теории, съществуват многовариантни представи за развитието на Обществото. Най-общо те се побират в следните схеми. Първата, най-стара представа, чиито корени откриваме в класическата древност, на база елементарните възгледи за плоскостта на явленията, създава еднолинейната схема за развитие на Обществото. От парадигмална гледна точка, тя е типична за предкласическата действителност, но е популярна в дълъг период от време. Напълно се отрича след откритията на Галилей и Коперник, предвестници на създаването на концепция, която можем да наречем схема на концентричните кръгове. Междувременно, значително преди появата на втората концепция, еднолинейната хоризонтална представа за движението на Обществото еволюира в еднолинейна прогресивна представа, чиито вектор е права възходяща линия. С развитието на еволюционния и конфликтен модели за развитието на Обществото тези две класически представи се модифицират съществено. Марксовият конфликтен модел чрез опита да премахне точката след понятието "диалектика", формулирайки т. нар. Закон за отрицание на отрицанието, използвувайки едновременно еднолинейната възходяща представа и тази за концентричните кръгове изгражда спираловидната хипотеза за пътя на развитие. Еволюционистите и значителна част от културалистите чупят на места (това са границите между цивилизациите, културите и т.н.) еднолинейната възходяща линия и изграждат хипотезата за дискретното развитие. Така между началото и средата на ХХ в. спираловидната и стълбовидната представа за развитието на Обществото не само доминират като определена парадигма на идеята за развитието, но на практика са и единствения му моделен графичен корелат.