От обсерваторията до гарата
| Литература_Други | 2009-12-02 | 51 сваляния |
Останаха два от най-очебийните литературни факти, в която откриваме автобиографизма. Очеркът "От обсерваторията до гарата" е печатан отново в "Мисъл", в една от последните книжки на списанието - кн. 9 - 10 от 1907 г. (списанието спира да излиза в края на тази година). Отнасяме го към тази група Яворови текстове не само защото е очерк, където персонаж е и авторът - така както е в очерка "В тренът". Просто в тази творба авторовата личност се "натрапва" на читателя съвсем съзнателно - като се почне от прекалено личното въведение, като се мине през отклоненията, които също ни отвеждат към съвсем лични и несвързани с действието авторови преживявания, и се достигне до откровена гавра дори със собствени изрази ("Фу, как непоетично започнах!"). Тук се употребяват много имена на писатели, възпроизведена е домашната литературно-битова атмосфера. Ироничният завършек не оставя съмнения - това е добродушна подигравка със сериозния "физиологически очерк", един твърде развит в нашата литература на 90-те години жанр, но е може би и раздяла чрез смях с прекомерната автобиографичност в собственото творчество.
Последният литературен факт в тази поредица - един късен "рецидив" - е писаният през 1910 г. в Париж след смъртта на Мина "философско-поетически дневник". Създавана под напора на голямата скръб, тази творба всъщност е творческа несполука. Но именно от този "Дневник" се отделя проблемно-тематичното ядро на "В полите на Витоша" и той става връзка между субективно-автобиографичния период в творчеството на Яворов и "обективния" период, след 1910 г.
Чрез преработка и преименуване на стихотворенията, чрез разкъсване на цикли при включването на творбите в представителната книга "Подир сенките на облаците" Яворов разрушава тези конкретизиращи връзки с личните му биографически сюжети. Той "обективира" произведенията си и това съвпада със стремежа му да пише вече "обективно" - липсата на "аз" в женските поеми, насочването към драмата, проекти в проза. Но както ще видим, този силен период е точно времето, когато окончателно се оформя, опредметява се в общественото съзнание Яворовата литературна личност - един образ, който вече не се покрива с реалната поетова биографическа личност, но който черпи духовната си енергия от изповедите му.
Трите социални роли
Време е да определим по-точно двете основни понятия, които бяха употребени по-скоро образно на няколко пъти.
При проучването на Яворов трябва да говорим за два различни процеса: хода на реалната поетова биография и разгръщането на литературната му личност. Понятието "литературна личност" ми е нужно именно да фокусира явления, които очевидно не са нито факти на биографията, нито преки въздействия на творбите, а по-скоро техни отгласи. Съотнесено към Яворов, това понятие означава следното. Особеният автобиографичен характер на неговото творчество, престижността на трите социални роли, които бе изпълнил на българската обществена сцена (те са: млад социалист народник; виден деец на революционното движение за освобождаването на българите от Македония и Одринско; трагически самотен художник - духовен аристократ), литературният израз на тези три социални роли, публичността на частното му битие в последните години - всичко това подготвя опредметяването в съзнанието на съвременниците му на един образ, който започва да има свое самостоятелно битие. За Яворов знаят и имат представа хора, които не са чели нищо от него и не са го виждали. Образът се разраства и засланя реалната човешка личност; този образ има и обратно въздействие върху самия Яворов - в някаква степен формира късното му творчество и стила му на житейско проявление. Точно този образ, роден първоначално от литературната реалност, е литературната личност - един динамичен процес с много посоки и много пластове.
Социалните роли са не само изобразени в произведения. Яворов ги живее, той гори в тях - да използваме стиха, дал названието на настоящия том. Да тръгнем по хронологията на биографията му и да се опитаме да разгадаем смисъла на социалните роли - в индивидуален и обществен план.
Яворов пристига в София през есента на 1900 г. и веднага е въведен в кръга "Мисъл". Д-р Кръстев му е оказал съдействие при преместването. След една година излиза и неговата първа
Тагове от реферата: еркът, серваорият, криваме, ераурни, иогра











