Карл Май

От Мурсук до Кайруан

Повест

Превел от немски

Веселин Радков, 1992 г.

Издателство "Отечество", том 16

София, 1994 г.

Von Mursuk bis Kairwan

1887

(Bd. 38)

Съдържание:

Титиду

"Аз съм закриляният!"

Човекът от Билад Амирика

Смъртта на Манасе бен Ахараб

Свещеният град Кайруан

Първа глава

Титиду

- Това е немският ефенди, за чието пристигане ми извести моят търговски

съдружник в Триполи - каза Манасе бен Ахараб, когато ме представяше на дъщеря

си.

Тя ми подаде ръка и отвърна:

- Бъди ни добре дошъл, ефенди. Писмото, което получихме, ни разказа много неща

за теб. Узнахме, че си пътувал надлъж и нашир по целия свят и си преживял и

научил повече от много други хора. Зарадвах се на посещението ти, защото ние

живеем тук твърде уединено и наоколо няма нито един човек, с когото бихме желали

да сме приятели. Остани по-дълго в нашия дом, чиято стопанка съм аз! Ще положа

усилия да ти хареса у нас.

Девойката беше много красива. Когато баща й ме заведе при нея, тя се надигна от

миндерлъка, който опасваше наоколо и четирите стени на стаята и бе покрит с

възглавници, облечени в червено кадифе. Тя носеше широки шалвари от бяла

коприна, стегнати при нежните й глезени със златни гривни, а около талията ги

придържаше светлосин пояс, богато извезан със сърма. Босите й розовеещи се

крачета бяха обути в изящни виолетови копринени пантофи. Над кръста беше

облечена в тясно елече от тъмносиня коприна, което вместо с копчета се затваряше

отпред с помощта на верижка от масивно злато. Гарвановочерната й гъста коса се