Из предговора

Изворът на Цар Симеоновия, 3латоструй е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец чиито св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.

Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника Златоструй, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:

Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.

За по-голям успех и за подтик на мнозинството, както и да не се уморят и да не се разленивят ония, които биха го чели в пълно събрание, ние избрахме малко от многото, и то ония от тях, които ни се харесаха, и всеки, който ги чете внимателно и разумно, ще намери в тях голяма полза за душата и тялото.

С благоговение и преклонение към делото на великия ни владетел, правим скромен опит да извлечем от всички творения на св. Йоан съвсем малко от многото му мисли, които ни се струва, че и сега имат практическо значение. Надяваме се, че подобни мисли са блестели върху скрижалите на Златния век на Симеон.

1. Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.

Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и

върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува.

2. Най-почитаното и славно нещо в една армия е знамето него целуват, пред него благоговеят и под него умират. Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта е Кръстът. Той е в основата на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-напред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшествува всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на нито един човек. Това ще е още

повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествувано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме на местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът е лекувал смъртоносно болни, обезвреждал е отровата и е побеждавал всяко зло.

3. Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.