В своите романи Димов изгражда галерия от женски образи, всеки един, от които със специфични черти. В тази галерия особено място заема героинята от Осъдени души Фани Хорн.

Димов ни представя една англичанка с аристократичен произход, отдадена на охолствата на живота, задоволена в своите прищевки, за която мъжете в живота са просто развлечение. Не нещо повече задоволяването на нейните капризи е стигнало до там, че тя е пристрастена към една от най-големите отрови за човечеството морфина.

Това е образ, който е противоречив от богатия живот, Фани се насочва към опасностите на испанската гражданска война. Неспособността й да задържа вниманието си към един мъж е преодоляна чрез привличането от недостижимия Ередия. Тя е част от един свят, в който властват разруха и упадък. Тя принадлежи към света на парите, така както и Ирина в Тютюн. Тук обаче се проявява една друга сила любовта и друга обреченост неспособността любовта да бъде споделена.

Отказвайки се от своя аристократичен начин на живот, последвайки своята любов, героинята на Димов поема огромна тежест. Тя трябва да се сблъска с мъки и болести, с неправда и страдание. Най-силно от всичко обаче е нейното лично терзание. То е неизмеримо. На него не може да се противопостави нито болката в огнището на тифа в Пеня Ронда. Нито страданията на испанския народ.

Фани поема своята мъченическа роля за нея основна цел е да бъде до любимия, да понася несгодите и страданията, да чувства мъката и болката на другите. Тя лекува болните, спасява умиращите, попада сред развалините на гражданската война водена от своята изгаряща страст.

Животът на англичанката Хорн бива преобърнат само за няколко мига. На тази сила не е способен да се противопостави дори и Жак Мюрие, които жертва своето положение, за да удовлетвори каприза на жената, която обича. Знаейки за нейната любов той я съпровожда до мястото, където знае, че Фани ще открие Ередия.

Преди да срещне монаха, който я пленява Фани е подвластна на едно отблъскващо общество. Обкръжението около нея е силно морално и нравствено изкривено. Фани, макар и да не се отказва от морфина, намира спасение в известен смисъл чрез своята любов, защото се оказва на място, където се нуждаят от нея. Тя допринася за облекчаването на страданието на болните. Самата тя обаче се нуждае от спасител, какъвто така и не намира. Нито един от двамата братя Ередия не могат да й помогнат да преоткрие себе си. Любовта е единствената й истинска същност, която я крепи и й дава сили, макар и да я изтощава едновременно поради мъчителното страдание от положението, установено между нея и отчето.

Както сам определя Ередия, Фани принадлежи на света, тя обаче отхвърля тази своя принадлежност в името на своята любов, която в крайна сметка осъзнава, че е насочена към човек с двойствена същност, в която се проявява и нещо демонично. В този смисъл те не стреля по мъжа, който обича, а по тази част от него, която презира фанатичната му преданост, стриктността на вярата му, предаването и искането за смъртната присъда на Доминго.

Поставена в една противоречива среда и самата героиня се проявява като двойнствена. Тя е и свободна и оплетена от силата на любовта. Преборва се с моралния упадък на обществото, като го напуска, но запазва порока на морфина. Обича, но няма право да бъде обичана. Всичко това Димов представя със своя силно изразен психологически усет.