19. Особености в структурата и свойствата на полимерите. Класификация. Разлика между полимери и нискомолекулни вещества

Съединения, молекулите на които са изградени от стотици хиляди атоми, свързани с химични връзки и молекулната им маса е от няколко хиляди до няколко милиона единици, се нар. високомолекулни.

Полимерите са високомолекулни съединения, молекулите на които се състоят от голям брой повтарящи се атомни групировки, свързани помежду си с ковалентни химични връзки. Мономерите са нискомолекулни съединения, изграждащи макромолекулите на полимерите. НМВ, от които могат да се синтезират полимери, трябва да съдържат сложна връзка или реактивоспособни функционални групи (-CO, -CHO, -NH₂, -OH, -COOH). Броят на мономерните звена в макромолекулата характеризира степента на полимеризация n. Полимерите се делят на синтетични смоли (олигомери) и полимери.

Смолите са аморфни органични вещества с неголяма молекулна маса. Полимерите, изградени от еднакви мономерни звена се нар. хомополимерни, а ако са изградени от различни съполимери.

Класификация на полимерите:

В зависимост от произхода си: природни (получени от природни продукти от растителен или животински произход); изкуствени (получени чрез химична модификация на природни полимери); синтетични (получени чрез синтез на нискомолекулни съединения).

В зависимост от химичния състав на образуващите ги елементи: неорганични (молекулите им не съдържат въглеродни атоми); елементоорганични (освен C, H, O, N, Cl, S съдържат и Si, Al, Ti, Sn и др.); органични (съдържат в макромолекулата си C, H, O, N, Cl, S и други).

Структурата на макромолекулите, които изграждат полимерите може да бъде: линейна, разклонена или омрежена:

Линейни структури:

-карбоверижни: ; ;

-хетероверижни: ; ;

Разклонена структура: ; Омрежена структура: .

Някои полимери, които имат линейна или слабо разклонена структура на макромолекулите, под действие на топлина, повишено налагане и др. търпят химични промени, превръщат се в полимери с пространствено съшити структури и се втвърдяват необратимо (реактопласти). Други полимери при многократно сгряване могат да омекнат, да се стопят, а при охлаждане отново да се втвърдят (термопласти).

По фазовото си състояние полимерите биват: аморфни и кристални.