Особености на земята като производствен ресурс в земеделието. Структуриране на поземлените ресурси. Поливни площи. Земеделски кадастър. Използване на земеделски земи

Земеделската земя е основен ресурс.Тя е природно дадена, ограничена по размер, невъзпроизведима и е продукт на многогодишни почвообразуващи процеси. Притежава качеството плодородие, което е присъщо на почвата, чрез която растенията се снабдяват с минерални вещества, въздух и вода. При използването на земеделската земя тя не се износва като другите средства за производство, а повишава своето естествено плодородие. В процеса на нейното използване, влагайки аграрен капитал към нея се добавя т.н. изкуствено плодородие. Естественото и изкуственото плодородие образуват икономическото плодородие на земеделската земя. Съчетаването между нея и другите производствени фактори опредяля протичането на биологичния и икономически възпроизводствен процес. Земеделската земя е ограничена, което налага приспособяване на нови земи за земеделски цели с допълнителен аграрен капитал и труд. Тя не може да се използва самостоятелно и това е свързано с природно-климатични, екологични и икономически условия. Важна е инфраструктурата за осигуряване на достъп на земеделската техника до поземления участък. При неблагоприятни условия се изграждат оранжейни и мелиоративни съоръжения. България разполага с приблизително 111 млн. дка поземлени ресурси. От тях земеделски земи 62 520 хл. дка, земи в населени места 3885 хл. дка, горски фонд 38 850 хл. дка, държавен и общински фонд и други. На човек от населението се падат почти по 8 дка. Земеделските земи непрекъснато намаляват. Те по своята категория се структурират по следния начин: Стопанствена земеделска земя 62520 хл дка и е равна на размера на земеделските земи; Обработваема 49 660 хл дка; Мери и пасища 12 860 хл дка. Структура по културни видове: Ниви 42 240 хл дка; Многогодишни плодово-ягодови насаждения 2130 хл дка; Естествени ливади 3150 хл дка; Изкуствени пасища 0,4% от обработваемите земи. Структурата на нивите се представя от структурата на посевните площи: Площи със зърнрни култури 62% от площта на нивите; Площи с технически култури 21 %; Площи със зеленчуци 7 %; Площи с фуражни култури 10 %. Структурата н трайните насаждения: Лозя винени и десертни сортове 59% от площта на трайните насаждения; Овощни градини 40%; Плодово ягодови насаждения 1%. България попада в климатичната зона на рисковото земеделие, което налага увеличаване на напояваните площи. Поливните площи повишават продуктивността на поземления ресурс. Според технологията на напояване площите се делят на: гравитачно напоявани, чрез дъждуване, чрез капково напояване. Земеделският кадастър се отнася за земеделските земи. Той е система за отчитане на движението, изменението и състоянието на поземлените ресурси. Основните му елементи са: Регистрация на земеделските земи от собственици и ползватели; Размер и конфигурация на земите по културни видове; Качествена характеристика на земите; Бонитетна оценка факторите за почвеното плодородие по списък с показатели и балообразуване от 0 до 100. Ако един от факторите е оценка 0, то цялата оценка е 0. Икономическа оценка- икономическото плодородие на земята. Кадастърът се обновява периодично и текущо. В аграрната икономика се прилагат екстензивен и интензивен начин при използването на земеделските земи. Екстензивният начин е чрез увеличаването на земеделските земи без да се увеличават земеделския труд и аграрният капитал. Интензивният начин се характеризира с влагането на повече труд и капитал и получаване на повече продукция и доход от единица площ. Коефицентът на използване на земеделските земи: Кизз = размер на засетите площи

Физически размер на площите