Особености на периода ранно детство

1. Обща характеристика на ранната възраст

Ранната възраст е вторият период по големина на промените в психиката след младенческа възраст. Най - типичното поведение в ранна възраст е бързото усвояване на поведение с материалните обекти, и отсъствие /относително/ на въздействия върху опознаваната в момента социална среда.

Към началото на ранната възраст /началото на втората година от живота/ всички сетива на човешкото дете функционират на практика като сетивата на възрастен човек. Промените в психиката в ранна възраст представляват промени в структурата от понятия на детето: изграждат се нови понятия и се изграждат нови равнища на вече съществуващите понятия, което в крайна сметка е едно и също.

В този възрастов период /за разлика от следващите периоди/ се изграждат условно три типа понятия:

• Понятия за своето поведение към веществените структури /включително и веществените структури на живите индивиди/.

• Понятия за невеществените структури на живите индивиди /социалната среда и психиката на другите хора/.

• Понятие за структурата на изградените в своята психика понятия. Това понятие се означава с понятието съзнание.

Появата на много нови понятия в психиката и нервната система се отразява от нея с изграждане /поява/ на понятие за тези понятия, т.е. с появата на съзнание. Съзнанието се появява в ранна възраст, през третата година от живота. То е последното качество в индивидуалното развитие на психиката, което все още не съществува към началото на ранната възраст. Поради това неговата поява се приема като главното достижение на психиката в този период.

2. Физиологично развитие през периода

За физиологичното развитие в този период е типична най-голяма подвижност на детето, която в следващите периоди намалява.