ОСОБЕНОСТИ НА ДЕБЕЛЯНОВИЯ ДРАМАТИЗЪМ

"От всички наши символисти той стои най-близо до романтизма" - пише за Дебелянов Н. Райков. Това е така - духовния порив, полетът към висота и далнини, тъгата по неизгрели слънца като дълбока, съкровена духовна жажда ще съпътстват цялата поезия на Дебелянов, ще насищат с драматизъм стълкновението между блян и действителност, ще определят дълбочините на разочарованието,вертикалите на падането, ще светят като болка по идеала, по нереализирания полет и пълнота на живота.

Своеобразният облик на поета се утвърждава, когато се оформя основната драма на неговата собствена поезия. С усилването на болката, породена от собствени, вътрешни противоречия и от основното противоречие между блян и действителност, по-дълбоко се откроява животрептящото жизнелюбие на поета. Тогава и елегичността се очертава по-ярко, като елегия на човек, който скърби по нещо голямо и значително, и романтичният блян придобива по-голяма острота, при една по-силна реакция спрямо живота, при по-ярко откриване на ценностите, на етичния и естетически критерии на поета.

Неприемането на действителността, на безвремието създават чувство за нелепост на битието, сродно с отчаяната разигнация на Д. Бояджиев; настроения, които в стиховете на Дебелянов ще родят усещането за условност, призрачна действителност, за извънвремие.

"Без богове не може да се живее - щастлив е ония, който носи най-много светилници в душата си" - Д. Дебелянов. Потребността от душевни светини, от божества, от вяра и загубване на вярата навлиза като основен мотив в поезията на Яворов и Траянов, на Дебелянов и Лилиев, заляга в основата на процеса на раздвоението на личността.

Поезията на Дебелянов е силна със своето питане и със своята поетика на търсенето, която ражда контрасти и антитези като разположение на душевните сили, на понятия, засягащи основни страни на човешкото битие и душевност. Поезията на вяра и безверие, на търсене и ненамиране - сблъсък на същности, заредени с противоположен емоционален и идеен заряд - тя ражда поетиката на неспокойствието ,на контраста, на решителните въпроси към света и към себе си.

Без да изпитва страданието на метафизичните и философски проблеми на Яворов, в поезията на Дебелянов се разтварят висини и бездни, в които се отразява живото лице на човека, бездънните пластове на неговата душевна и исторически