Особености и поетика на старобългарската литература

Средновековното литературно творчество е значително отдалечено във времето от съвременния читател.Но то е отдалечено от него най-вече със своеобразните си особености:с философските си параметри и идейни послания, с принципите на естетиката и поетиката,с творческите си механизми,със специфичната си жанрова система.Това е една религиозна,идеализираща литература,нормативна по своя характер,подчинена на строги правила и изисквания за начина на художествено изображение.В нея рефлектират мисленето,световъзприемането и светоусещането на средновековния човек,който във всичко видимо търси отпечатъка на невидимото, на отвъдното, на божествения промисъл.Светът за него е двупластов и двуизмерен: той е битие в себе си,но в същото време е синтез от символи на едно друго битие по-висше и по-значимо на вечното Божие битие.Светът е знак на отвъдното , видим отпечатък на трансцедентното,символ на безграничната Божия мощ.В такъв смисъл и цялата средновековна литература е също белязана със знаците на времето и отразява в своите текстове своеобразието на Средновековието.