ОСОБЕНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА

Освен традиционните източници на финансови средства, фирмите използват и така наречените особени източници за финансиране на активите си.

Мотивът за използване на тези източници е стремежът да се намали цената на финансирането. Такава възможност предоставят хибридните ценни книжа.

4.1. Финансиране на активите на фирмата чрез хибридни ценни книжа

Голяма част от емисиите на ценни книжа се комбинират с някои опции (допълнителни възможности), които стимулират активността на инвеститорите. Комбинирането се прави, за да се намали цената на финансирането на активите за фирмата-емитент и да се стимулира активността на инвеститорите при покупката на ценните книжа.

Емисиите на облигации са обикновено комбинации от облигации и гаранции или пък са под формата на конвертируеми облигации.

Същият подход на предоставяне на допълнителни възможности за инвеститорите се прилага и при емисиите на привилегировани акции.

Източниците за дългосрочно външно финансиране, чрез комбинирани емисии на облигации и привилегировани акции, са хибридните ценни книжа, емитирани под формата на облигации, комбинирани с гаранции, конвертируеми облигации и конвертируеми привилегировани акции.

4.1.1. Същност и характер на гаранциите

Гаранциите дават право на притежателя им да закупи обикновени акции на определена фиксирана цена.

Те имат следните характерни особености:

а) значителна част от облигациите, продавани от фирмите или публично предлаганите облигации, се предлагат в пакет с определен брой гаранции;

б) гаранции се прикрепят и към емитираните пакети привилегировани акции;

в) гаранции се предоставят на инвестиционните посредници при поемане на емисии на облигации или привилегировани акции, като компенсации за риска;

г) освен в пакет с облигации и привилегировани акции, гаранциите могат да се продават и купуват отделно;

д) притежателят на гаранции има възможност (опция) до определена дата да закупи определен брой обикновени акции, по определена цена на упражняване на това право. След тази дата гаранциите стават недействителни;

е) твърдата цена на упражняване на правото да се закупят акции за определено време и непрекъснатото движение на пазарната цена на обикновените акции, правят гаранциите атрактивни за инвеститорите;

ж) цената на упражняване на правото при емитиране на гаранциите е по-висока от текущата пазарна цена на обикновените акции. Това дава основание на инвеститорите веднага след емитирането на гаранциите да не използват правото за покупка на обикновени акции, а да чакат пазарните цени на акциите да се покачат;

з) след изтичане на срока на гаранцията, фиксираната цена на упражняване на правото за закупуване на акции може да се повиши и да се удължи срокът й, вместо да се обезсили.

Определяне цената на гаранциите

При самостоятелна продажба на гаранциите, на капиталовите пазари се продава правото за закупуване на акции на определена фиксирана цена. Тази цена на упражняване на правото е свързана с получаване на доход при продажбата на закупените срещу гаранциите акции, което изисква определяне на цената на продаваното право.

Доходът, който носи гаранцията на своя притежател, изразен чрез разликата между пазарната цена на закупените акции и цената на упражняване на правото, е основа на цената на гаранциите. Тя се определя по формулата:

ЦГ = N х (Ц_п - Ц_ф),