Дисциплина "Теория на международните отношения"

"Основните принципи на международното право. Взаимодействието на правото и морала в международните отношения."

Увод

Специфика на международното право са източниците му. Начинът на създаване на международното право / МП/ е принципно различен в сравнение с вътрешното право. В международната общност липсва централизирана и единна власт. Поради това авторът на правните норми не е един, а много субекти. Освен това методът не може да бъде методът на властовото налагане, както е във вътрешното право. Методът може да е единствено съгласуването. Затова източници на международното право са моралът, договорите, международния обичай. Налице е също мълчаливо спазване на определено поведение общопризнатите принципи и норми на международното право.

Международното право се дели на два големи клона- публично право и частно право.

Международното частно право регламентира частни отношения, при които не е намесена публичната власт на отделните държави. Международното частно право регламентира отношения с чуждестранен елемент. Това са такива отношения, при които един от елементите (страната, вещта) е чуждестранен и подчинен на друг правен порядък смесен брак и т.н. Нормите на международното частно право имат за задача да решат кой от двата правопорядъка да действа. От тази гледна точка нормите на международното частно право не дават регламентация на казуса, а определят приложимия правен ред. Нормите му са ситуирани вътре в националните правни системи.

Международното публично право урежда въпросите относно отношенията между суверенните държави и образуваните от тях международни организации. Субектите на международното право са два вида суверенните държави (първични) и международните организации (вторични), защото последните могат да възникнат само от държави.