Основния конфликт в разказа Дервишово семе

В разказа Дервишово семе има няколко сериозни сблъсъка между героите, които защитават различни ценности и интереси. Противоречието между законите на рода и утвърждаването на личността пораждат драмата в творбата. Този конфликт довежда до раздвоение на света на Рамадан той трябва да избира дали да следва повелите на патриархалното семейство, или да живее един щастлив живот със своята любима.

Съществуват различни видове ценности. Те са различни за двамата съседи. Рамадан и Руфат се борят за една жена, Силвина, но по различни причини. Единият съперничи, защото я обича, другия - единствено заради родова връзка с нея. Възелът между ценностните системи се завързва с решението на дядото да задоми Рамадан, въпреки непълнолетието му. Мотивите на възрастния мъж са естествени за родовия свят необходимо е да се продължи рода, в който връзката между поколенията е прекъсната. Решенията в патриалхалния дом се вземат от по-възрастните в семейството и младите нямат право на мнение и собствен избор.Рамадан е задължен да следва родовите повели. Той няма право на избор. Единственият въпрос, който му задават е какви потури иска: Вапцани ли искаш или сури?В сватбената нощ героят дори не знае, Ама коя? Каква? е неговата невеста. Вечерта се оказва, че дядото е намерил момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета...

Описанието на Силвина, което прави Рамадан ни дава представа за външния вид на момичето. В тази нощ героят започва да играе на пумпал с първата си жена: ...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал. Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Когато се влюбва, той все едно дава сърцето си на Силвина. Когато братята й отнемат неговата първа любов, празната къща е сякаш душата на Рамадан без неговата половинка. Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота първата любов. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ...стъмнеше ли се качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.

Рамадан се изпълва с омраза и желание за отмъщение. Но героят отново не може да направи това, което най-много желае, защото родът изисква от него да се ожени повторно и да изпълни своя дълг. По-важно и от честта в живота на Асан Дервишов е дервишовото семеи традицията в неговото мислене е неизкоренима. Рамадан е сам в своето страдание. Остават му само дългите нощи, през които в мечтите си се превръща в герой и отмъщава за засегната си чест. Въпреки любовта си към Силвина той трябва да продължи рода, да запази дервишовото семе.