ГЛАВА 5. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА

ОБЕКТНО-ОРИЕНТИРАНАТА ТЕХНОЛОГИЯ

5.1. Области на приложение

Обектно-ориентираната рамка се очертава като основна за проектиране на софтуер за следващата генерация софтуерни системи. Значителният прогрес в софтуерното проектиране е почти винаги съпътстващ със смяна на методологията, нови езици и нова среда. Така е и с обектно-ориентираното програмиране.

Обектно-ориентираната технология се прилага, като основна идея, в много изследователски области като: архитектура на компютри, операционни системи, експертни системи и системи бази знания, системи бази данни, езици за спецификации и програмиране. Основни програмни езици, като С, Pascal и Modula се допълват с възможности за поддържане на обекти. С++, развит на базата на С и Simula 67, се очертава като предпочитан език за реализиране на големи софтуерни проекти. Езиците обаче, не са единствената област, която е повлияна сериозно от обектно-ориентираните принципи. Обектно-ориентираното програмиране е станало доминиращ метод за изграждане на диалогови потребителски интерфейси и съответни визуални програмни средства. Такива интерфейси и средства обикновено са комплектовани с големи библиотеки на графични обекти. Тези библиотеки са съществена част на всяко съвременно интерактивно приложение.

Проектирането и реализацията на обектно-ориентирани бази данни е област на активно изследване. Тези бази данни имат обещаваща роля за приложения, като интегрирано производство, проектиране и дизайн, офис информационни системи и хипертекст системи. Във всяка от тези области стремежът е да се разширят ограничените типове, предлагани от традиционните модели на бази данни, с приложно-специфични типове данни и операции.

Обектната ориентация се използва както за приложение в традиционни информационни системи, описани по-горе, така и за приложения със строги изисквания за работа в реално време. Тя се използва за изграждане на системи в банковото дело, комуникациите, управление на процеси, поддръжка на телекомуникаионни системи и мрежи, автоматизация на проектирането и софтуерно инженерство. Обектната ориентация е платформа, на която може да се застане, независимо от изследователските интереси.

Структурният подход е не по-стар от обектния подход - те се две алтернативи, които представят различни виждания. Структурният (или функционалният) подход следва начина, по който работят компютрите. Чрез разделяне на функциите и данни, той налага мислене в термините на абстрактната машина. Обектният подход дава възможност да се отчете спецификата на проблема в неговата област, независимо от това как компютърът ще ги обработи. Изразите в структурния подход са продиктувани от машината; в обектния подход са управлявани от приложната област.

За съжаление, различните обектно-ориентирани методи имат различни означения с различно значение. Някои са много богати на понятия, други много бедни. Някои имат точни значения, свързани с понятията, други разчитат на потребителската интуиция. По-долу ще разгледаме основните понятия и термини, свързани с обектите, така както те са представени в [1]. Групата за мениджмънт на обектите (Object Menagment Group) e организация, която е ангажирана със задачата за създаване на международни стандарти в тази област.

5.2. Основни понятия

Обектът е единица, която играе значителна роля при предлагането на услуги на клиентите. Точната природа на услугата и клиента зависи от съответната система, но най-общо клиент може да бъде потребител или програма, а услугата може да бъде дейност, която се изпълнява по заявка на клиента. Ключовите понятия, които ще дефинираме са: