Основни правила и цели на данъчното облагане. Систематика на данъка.

Принципите на дан.облагане са важно, съществено звено на въвеждането на всеки нов данък и на всяка данъчна реформа: 1.Съразмерност на облагането - всеки Д трябва да е съобразен с ик-кото и финансово състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществуване, така и на участието му в обществения възпр-вен п-цес; 2.Определеност на Д - той трябва да бъде така определен, че за данъкоплатеца да не съществува затруднение при определяне на данъчното задължение начините и сроковете на плащане; 3.Удобство на Д - изисква съобразяване на облагането с възможностите на гражданите да плащат; 4.Икономичност на Д - този п-п има два аспекта: Първият е свързан с изискването на Д да изземва от данъкопл-ца само толкова, колкото е необходимо. Вторият произтича от потребността събирането на фиксалната издръжка да не е съпроводено с много разходи от държавата; 5.Равномерност на Д - той трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разх.на държавата м/у индивидите; 6.Продуктивност на Д - свързана с т.н.рандеман на Д. Продуктивен е Д, носещ колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи. Влияе се от няколко осн.фактора: невидимост, умереност, икономичност на дан.разх.,неизбежнаст,универсалност. 7.Стабилност и еластичност на Д - той е стабилен когато не се влияе от колебанията на конюнктурата, а еластичността му е израз на съществуването на реакция на облагаемата маса когато дан.р-р варира към увеличение; 8.Неутралитет на Д - да не оказва влияние в/у дейността на хората; 9.Данъчен интервенционализъм - той е противоположност на п-па за неутралитет на Д. Д е един от фин.инструменти на държавата, позволяващ и да се намесва в ик-кия и соц-ния живот на гражданите. 1.Способност на облагаемата личностда плаща - Д може да се събира само, ако данъкоплатеца е в състояние и има възможност да плати; 11.Годишност на Д - използва се главно в областта на местните преки данъци.

Предназначението на Д най-добре може да се представи ч/з 3-те осн. ф-ции на фискалната удръжка - фискарна, ик-ска и социална.

За да бъде 1 данък рентабилен трябва да са налице няколко условия: 1.всеобщност - да обхваща всичкиграждани притежаващи способности за плащане, да бъде установен в/у всички облагаеми обекти на всеки гражданини без или с малки освобождавания и облекчения; 2.плурализам - свързан с обстоятелството,че рентабилността на фискалната удръжка е по-голяма, когато използваните данъци са повече; 3.автоматичност - на всяко увеличение на дан.р-р отговаря еквивалентно нарастване на неговия пр-кт - постъпления от Д; 4.стабилност и еластичност - стабилността прави Д нечуствителен към ик-кото развитие - Д в/у к-ла, а еластичността следва ик-ските колебания - данъците в/у разх-те. Рентабилността на Д има технически и психологически граници. Ик-ското предназначение на Д е свързано с всички аспекти на въздействието ч/з Д в/у основните показатели на ик-кото развитие - произ-во, разпределение, потребление и обмен. Ч/з Д-те може да се оказва въздействие в/у ик-ката конюнктура и ик-ките структури. Соц.ф-ция на Д по принцип е свързана с обезпечаване на социалното равенство в п-са на данъчно облагане. Има два аспекта: 1.Равенство пред Д - всички граждани да са поставени в еднакво положение по отнош. на Д. Важно значение има съблюдаването на универсалността и пропорционалността на Д; 2.Равенство ч/з Д - тази цел може да бъде постигната само ч/з прогресивността и селективността на Д. Важно знач.за постигането на сац.равенство ч/з Д има познаването на явленията оказващи му негативно влияние -напр.бягство от Д. Разграничават се: А/Легално бягство от Д: -бягство от Д организирано от закона и пренебрегвано от закона; Б/Нелегално бягство от Д; В/Разновидностите на данъчната измама. Основните ф-ри на дан.измама са: характерът на обществено-ик-ката с-ма и равнището на задължителните удръжки и ик-ките величини. Последиците от дан.измама са предимно финансови. Формите за борба с ДИ са: превантивните мерки, изразяващи се в своевременното ликвидиране на непълнотите и празнотите в дан.закони и административните мерки.

Прехвърляемостта е оп-ция при която лицето плащащо Д в действителност не понася неговият товар. Формите на прехвърляемост са: 1.Обикновенна и многостепенна - обикн.е когато едно лице отклонява към друго тежестта на Д, но ако и другият се разтовари прехвърляйки го към трети, а той на 4-ти имаме многостепенна прехвърляемост. 2.Прехв.напред и назад - платецът на Д прехв.фискалния товар към този, към който се насочва ик-кия оборот. 3.Двойно данъчно въздействие; 4.Капитализиране и амортизиране на Д; 5.наваксване на Д - п-с на компенсиране сумата на платения Д от предприемачите ч/з повишаване прозв-стта на труда.

Факторите на прех-стта са: 1.Връзката на прехв-стта с търсенето и предл.; 2.Еластичността на Т и П; 3.Степента на корпоративна организация на пр-вото и мащабите на държавната защита; 4.Измененията на конюнктурата.

Традиционната класификация обикновено започва с общоизвестното разграничаване на Д-ти на преки и непреки. Преки - определени са годишно в/у собствеността, професията или дохода. Непреки - д-те в/у оборота, митата и регистрационните такси. Преките неможе да се прехвърлят, а косвените могат. Прекият периодично засяга ситуациите имащи постоянен и определен х-р като прележаването на опр.блага и упражняването на конкр.тр.д-ст. непрекият обхваща явленията като движение на собствеността или ползването й. Разликата м/у тях зависи и от начина на определяне на Д.

В зависимост от полето на приложени на Д се различават: 1.Реални и персонални Д. Реален - д-ната форма имаща за цел да обхване ик-кия елемент без да взема предвид персоналнат ситуация на неговия притежател. Персоналния засяга способностите на д-платеца да плаща, разгледани в пределите на дохода или к-ла като се държи с-ка за неговото състояние и издръжката на семейството му. II.Специални иобщи Д-ци. III.Според начините на ликвидация и събиране на Д:1.Разчетни - оп-циите по разпределянето, ликвидацията и събирането са практически еднакви и се изпълняват от един и същ агент за период, съответстващ на данъчното основание; 2.Констативни - оп-циите по разпределението са различни и изпълними една след друга от агенти, които могат да бъдат различни.

Ако в основата на разгр-то си поставя ик-кия ресурс на Д може да се обособат: IПодоходенД: шедулярни и общи Д-ци; II.Д в/у к-ла: 1.Д-ци в/у притежаването или прехвърлянето на богатството - Д в/у богатството, в/у наследствата; 2.Д-ци засягащи само 1елемент на к-ла главно по повод на неговот прехвърляне или по повод притежаването му - поземлените Д-ци; III.Д в/у разходите: 1.Непреки Д-ци или акцизи тежащи в/у продуктите; 2.Д-ци в/у оборота, обхващащи разх.като цяло.

Данъчна с-ма - съвкупност от данъчни форми използвани в една страна. Концепцията за единствения Д в/у к-ла има 2 разновидности - единствен и доминиращ.

повечето от дан.с-ми са композитни. те обхв.подоходните Д, Д в/у к-ла, Д в/у разходите, а така също и техниката на тяхното разпределение и събиране. Д с-ми са резултат от свободния политически избор, в който влизат императивни и ограничения от ик-ки, соц. и психол-ски порядък - императивни, които може да се комбинират или съгласуват. Обикн.се разгран.4 сфери на анализа - нормативна, организационна, ик-ка и псих-ска.

Класификация на Д-те в зависимост от понятието с-ма: 1.Критерии за класиф-не в зависимост от състоянието на ик-ката. Изграждането на клас-та трябва да се вземе предвид: а/ик-ските променливи; б/промените на действащите ик-ски правила; в/измененията в констатираните адм-ни състоятыния; г/промените в съст-то и относителното възпримане на Д. 2.Критерии за класиф-не в зав. от дан.въздействие. Д-нат действителност дава възм.да се обособят: а/Д-те дължими в р-тат на промяна на идентичносста им; б/Д-ци дължими в р-тат на изменения в ст-стта без прехвърлянето й; в/Д-ци дължими в р-тат на прехвърляне обекта на обл-то; г/Д-ци дълж. в р-тат на едновременното изменение и прехв. на ст-стта.

В силно развитите страни могат да се разгр. 3 вида дан.с-ми: I. ДС с доминиращо пряко облагане; II.ДС с дом-що косвено облагане; III. ДС със смесено облагане. Първият и третият тип е характерен за западноевроп.страни, въпреки съществ-те различия м/у тях - в ик-кото развитие, а вторият тип е типичен за източноевр.страни. Д-нот облагане на развиващите са страни се х-зира с: 1.Неразвитост на ДО; 2.Преобладаване на непрякото облагане; 3.Изключителността на специфичните Д.

В съответствие с кейнсианските препоръки правителството може да използва Д-те както следва: 1.Държавна намеса в ик-ката с цел оказване на въздействие в/у развитието на ик-ския цикъл в желанат насока; 2.Държ.намеса с цел регулиране на доходите; 3.Държ. намеса с цел ограничаване на инфл-та; 4.държ.въздействие в/у равнището и направлението на инв-циите. Според Хансен Дан.п-ка обхваща и предлага 2 типа реш: обвързване на ДО с решенията на правителството за постигане на пълна заетост и решаване на проблеми от общ-ен х-р ч/з Д-ците.

В теорията на фридман се посочва, че всички беди в ик-ката и фин. област идват от разрастването на държавното присъствие в ик-ката. Проблемите могат да се решат ч/з: 1.Въвеждане на негативния подоходен Д; 2.Индекс-не на ДС-ма; 3.Огран-не на дан-те облекчения и силно ном. на максим.р-р на ДО. Според Фридман съвременното ДО е просто излишно влагане на доходи в неефективни д-сти, а самото плащане на Д-те е аналогично на инвестирането в по-малко доходни активности. според него нац. бюджет би спечелил много повече от съкращаването на д-ците, отколкото от тяхнотоувеличаване.

Дан.теория с която са свързани именат на Лафер и последователите му проповядва, че тежкото дан-но бреме спъва пр-вото и инв-циите, засилва безработицата и отслабва държ. прих. Според него подемът на ик-ката зависи в по-голяма степен от масовото съкращаване на д-те откоркото от продължаването на традиционната кийнсиатска ик-ка политика.