Основни понятия в данъчното право. Субект на облагане. Данъчен обект. Облагаема основа. Данъчна ставка. Данъчни преви легии. Други понятия.

Субект на облагане: това е лице, на което данъчния закон възлага тежестта за плащане на данъка /това е длъжника във връзка с чието имущество възниква правоотношението/. Субекти могат да са ФЛ, ЮЛ и други социални дадености, които само данъчния закон може да определи като субекти на облагане. По принцип всеки материален данъчен закон си ги определя, но чл.9, ал.2 ДОПК приравнява неперсонифицираните дружества и осигурителните каси на ЮЛ.

Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:

1. административният орган;

2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.

(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.

(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия

Данъчно задължено лице: това е по-широко понятие и обхваща всички лица на които данъчния закон възлага задължения, свързани с погасяване или събиране на данъчния дълг /представители на субекта, трети лица, на които закон е възложил да удържат данъци на субекта/. Чл. 14 ДОПК говори за задължени лица, като носители на данъчни задължения; лица, задължени да внасят данъци и лица, които отговарят за задълженията на предните две групи.

Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:

1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;

2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;

3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

Данъчен обект: това е имущество или оценима в пари даденост, с която се свързва възникването на данъчното задължение имущество, печалба, доход.

Данъчна основа: трансформираният за целите на облагането обект на облагане към нея се прилага данъчната ставка.

Данъчна ставка: определена величина (% или %о), установен от законодателя, който отнесен към данъчната основа дава размера на данъка.