3. Основни понятия на физиологията на висшата дейност в педагогическата психология.

Последователните структури и психичните качества на личността са естествена функция от нормалната дейност на човешкия мозък. В същността си, психичните промени са резултат от отразяването на обективната дейност посредством мозъка. Това в анализа на психичните феномени има свое място и някои от основните физиологически понятия, които описват нормалната дейност на главния мозък, както на човека така и на висшите животни.

За педагогическата психология непосредствено значение имат следните понятия на висшата нервна дейност.

• рефлекс

• анализатор

• динамичен стереотип

• сигнални системи

• типове висша нервна дейност

С понятието рефлекс се означава всеки акт психично отражение от най- елементарно до най- съвършено, от обикновеното усещане до сложната мисловна активност. За педагогическата психология имат значение двата варианта на рефлексите- безусловни и условни.

Безусловния рефлекс е постоянна генетично зададена или унаследена нервна връзка между определени стимули от обективната реалност и съответни центрове в главния мозък. Те с генетично, наследствено предадени начини на поведение и придобиват културен облик.

Условните рефлекси също са нервни връзки, но временни- придобити в индивидуалния опит и изразяват онези форми на поведение, които индивида придобива допълнително.

Основния момент, които характеризира условния рефлекс е многократно съчетание на подкрепянето, на индиферентен сигнал с безусловни стимули. В резултат на такова подкрепяне индиферентния или основен стимул придобива значение за индивида, става носител на адекватно поведение.

Всъщност основния психологически факт е в това, че чрез подкрепянето на индиферентните дразнители при съответните условия в кората на главния мозък възникват нови мозъчни структури и съответно нови форми на поведение. Най- дълбоката основа на поведенческия акт е временната нервна връзка. За да се научи индивида на нещо, значи да изгради в себе си нова нервна връзка.

Третото понятие което има значение за педагогическата психология е анализаторът. С това понятие се означава нервно- мозъчния апарат за сетивно- мозъчна активност на човека и висшите животни.

Анализаторът има точно определена структура включваща три части;

• рецептор

• нервен проводник

• мозъчен край

Рецептора улавя, приема физическите дразнения на стимулите и ги превръща в нервни импулси. Възстановените нервни импулси протичат по нервния проводник към главния мозък и се наричат аферентни нервни проводници. Мозъчния край на анализатора в съвкупността от специализирани за съответния вид стимулация мозъчни клетки.

Основната функция на мозъчния край е да осъществи до край отразителния акт във вид на психичен образ. Психичните образи са продукт от отрицателни функции на мозъка. Към анализатора като допълнителен апарат се отнася и работещия орган.