Основни положения в семейно и наследствено право

Тези които се основават на брак, родство, осиновяване, и попечителство уреждат семейните отношения. Уреждат се две групи отношения:

Имуществени и не имуществени. Най-важния нормативен акт е семейния кодекс.

Принципи върху, които се уреждат семейните отношения:

- равноправие между мъжа и жената.

- доброволност на брачния съюз.

- всестранна защита на децата (има и закон за защита на децата).

- равенство на родените в брака.

- извънбрачните (с установен произход) и на установените деца.

- зачитане на личността.

- грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Законен е само гражданския брак. Може да се сключи и религиозен брак след гражданския брак, но той не поражда правни действия. Мястото на сключване на брака е в общинския съвет. Бракът се сключва пред длъжностното лице по гражданско състояние и съгласието на съпрузите трябва да бъде дадено.

Възрастта на сключване на брак е 18г. По изключение може и на 16г., но само с разрешение на съда.

Фамилно име- всеки от съпрузите може да запази досегашното си фамилно име, да вземе това на своя съпруг или да добави фамилното име на съпруга. В закона се съдържат и пречки за сключване на брак, свързани с родство (не могат роднините по права линия да сключват брак и роднини по съребрена линия до 4-та степен). Не може да сключва брак лице, което е и в друг брак. Също така не може да сключва брак и лице което е поставено под пълно запрещение.

Отношенията между съпрузите- съпрузите имат равни права и задължения в брака и отношенията им трябва да се основават на уважение, вярност, разбирателство и грижа за семейството. Всеки съпруг има свобода при избор на професия.

Имуществени отношения- семейния кодекс е възприел за един имущества принципа на общността, а за други на разделността.

Общо имущество- те са вещи, права върху вещи и парични влогове придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Той се предполага до доказване на противното. Принос може да се изрази в даване на средства, труд и грижи за децата и домакинството. Разпореждането с общи вещи и права върху тях става съвместно от двамата съпрузи. Съпружеската имуществена общност е без дялова. Съпрузите нямат изразни дялове- те се обособяват след прекратяване на общността (това може да бъде смърт, развод или унищожаване на брака). Действие на управление с общи вещи може да извършва всеки от съпрузите.

Лично имущество- са вещи, права върху вещите и парични влогове придобити преди брака или по време на брака, но придобити чрез наследство или чрез дарение. Лични са вещите, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професията. Може с лично имущество по време на брака да се купи друго имущество и това имущество става лична собственост на единия съпруг. С личното имущество съпругът може да се разпорежда свободно и еднолично спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Изключение има само за семейно жилище макар да е лична собственост на единия съпруг. Той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва такова съгласие се взима разрешение от съда. При прекратяване на брака без дяловата собственост се превръща в съсобственост с дялова част и по принцип дяловете са равни. В някои случаи обаче законът допуска по-голям дял.

Наследствено право-

ред- Деца, възходящи.

ред- Родител(и).

ред- Възходящи от -ра и по-горна степен с братя и сестри или в комбинация.

Vред- Родители по съребрена линия до V степен.