Основни нравствени възгледи на Платон

Въведение

Платоновата философия полага един от стълбовете на елинистичната философия. Освен, че тази философия разглежда въпроси, свързани с отношенията в самата държава, но и разглежда някои нравствени правила на поведение в т нар. Академия.

Академията на Платон е основана около 387 г. пр. Хр. в Атина и в нея имаме голям брой мислители на античността като Спевсип, Ксенократ, Полемон, Кратес, Крантор и др. През дългото си съществуване до 529 г. сл. Хр. академията променя значително своето съдържание и физиономия. Най-напред тя е огнище на обективен идеализъм с елементи на питагорийството. След това добива скептичен смисъл. В края на старата ера тя се обособява като еклектична школа. Нито една от тези три основни тенденции не представлява платонизма в неговата цялост. Тяхната стойност се различава от истинската същност на платонизма. Това определение се отнася главно до първата и до третата тенденции на академията. Втората тенденция (скаптицизма) е свързана фактически с обосноваването на нова философия, различаваща се от платонизма. Мислителите, които я представят принадлежат формално към академията. Тази тенденция в много отношения изразява конформистката линия на философското мислене, обща за редица философски учения от края на елинизма. Основните тенденции на академията оформят три етапа или три форми на школата. В зависимост от това може да се говори за три академии: първо, за т. н. стара академия; второ, за средна академия тя е скептичната философия и мястото й формално се числи към академията; трето, новата академия, която утвърждава еклектичната тенденция

Възгледи на Платон, свързани с нравствеността.

Платон поставя етическите знания на централно място в своите философски възгледи.