Георги Раковски

Основни начала за българската най-стара повестност

Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни

жилища, в неговото старонародно вероизповедание, в неговий първобитен език.

Увод

По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и

езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и

доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая

Азия, някои си от памтивека еще, а някои си в познати отчасти времена и

повременности, доколко е забележила о тому всемирная по-вестност.

А в еще по-обширна смисъл учените отдават и първото появление на света

человеческаго рода въобще в Хиндистан, както и първото разсеяние на науките

оттамо е почнало.

Ето що говори о тому един учен: "Индийското мъдрословие е толкова обширно, щото

сичките системи мъдрословия се срещат в него; то съставля един цял свят

мъдрословия и може се каза буквално, че повестността Индийскаго мъдрословия е

едно съкращение на цялата повестност мъдрословия." (Cours de l'hist. de la

phil., par M. V. Cousin, 5, L)

А другаде истий описател говори: "Азия е люлката образования. Повестността

дотамо достигва и не по-нататък."

Друг же един учен говори следния върху Хиндистан: "Деветнадестий век, чрез

своето собствено назначение и чрез науките на прошедшите векове, призван в

по-деятелно и по-разяснено изискване на цялата истина, почувствува, че

историческите, философическите и религиозните изследования да би имали оттук

нататък едно здраво основание, тии тряба да започнат от Възточний свят, кой е

бил предтеча в областта на знанието и мисълта на Западний свят, който еще от

Платоновото време се признаваше негов ученик. Да би убо подпомогнал това

чувствувание, кое се показва више и више и да би послушал на една

производителна мисъл, предприех трудовете върху възточното мъдрословие

(философия) най-високото и най-пълното изражение на мисълта Възтока. Между

тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан със свой самскрит1 толкова

учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока

и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и

толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско,

и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна, Хиндистан, казваме, ни

се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка