Основни начала на Конституцията

1. Същност и произход на Конституцията

Понятието Конституция произхожда от латинското constituo, consituere, чийто превод е устройвам, организирам, установявам. Конституциите са навлезли в обществената действителност от края на ХV век.

В древността за писани конституции няма доказателства. Налице са били някои правни актове, без да имат характеристика на една конституция в съвременен смисъл. Посочва се като литература Библията: След като провъзгласили първия еврейски цар Саул, той съобщил на народа устава на царството, написал го на книга.

За първа в света Конституция се приема тази, която е създадена в щата Виржиния през м. юли 1776 г.

В Европа първата конституция е полската (3 май 1791 г.). Но тъй като тя не е била приложена поради разделяне на държавата, в научната литература като първа конституция се приема френската, от 3 септември 1791 г., създадена след Френската революция. Нейното отражение в Европа е огромно и тя е последвана от много други държави.

Някои определят конституцията като основен закон, съобразно с който е устроено управлението на една държава и са учредени отношенията на индивидите и на юридическите лица с общността (Бюрдо).

Други автори говорят за реда, по който един народ си определя, за да постигне с общи усилия задачите и благата на политическото общество.

Проф. Любомир Владикин поддържа, че конституцията е системният сбор от действащи публично-правни норми, които определят основните положения в правното устройство и в управлението на една държава и са дадени от една учредителна власт.

Английските автори Уейлд и Филипс разбират конституцията като документ, който притежава специално осветена правна сила и установява основната структура и основните функции на органите на управлението на една