Основни модели на социалната промяната

Съвременността предлага ситуация, достойна за анализ. Тя е особена, дори специфична. Особеността се състои в съществуването на многобройни концепции, хипотези, та дори теории за единствената голяма обществена промяна, разделяща "традиционното" от "модерното" общество. Специфичното е, че в тази френетична надпревара, делът на социолозите е по малък от този на етнолозите, а на историците - по-невзрачен и незабележим от предните два. Веднага е необходимо да се подчертае, че тази ситуация е рожба на естественото развитие на различни клонове в общественоисторическата и социологическа наука. Тя е естествена, което съвсем не значи справедлива. Към днешна дата безспорния приоритет на изследвания, реконструиращи развитието на Обществото по време на "Големия преход", засилва значително полюса на теориите като "специфика" пред този на теориите като обща релевантност. Затова в общи линии съвремието (динамично на преходи) е изключено от тях. Тази характерна черта на изследователския фонд ни задължава да направим по-обстоен преглед на неговите постижения, недостатъци и перспективи. Още в уводните думи отбелязахме, че между антрополози (етнолози) историци и историци забележима конкуренция затруднява появата и развитието на междудисциплинна дейност, приемлива в еднаква степен за професионалистите от двете исторически направления. Трудностите идват от нееднаквата степен на развитост на обществата, чиято "граница" се поставя по-видимо в етноложки, отколкото в чисто исторически план. Това явно предопределя съществени отлики в третирането им като идентичен обект, поставен (както изглежда) под микроскопи с различна разрешителна способност.

В частта за етнопрограмите си позволихме определена критика на структурализма, на функционализма (вкл. и на тяхната комбинация). В крайна сметка всяка от изложените програми цели осмислянето или предлагането на концепция за социалната промяна. По-скоро в зависимост от "смелостта" на създателите им, отколкото от значимостта им, концепциите (теориите) частично претендират за приложимост и извън обсега на традиционното общество. Това е зоната на конфликта между антрополози и историци.

И така на пръв поглед въпросът има ли теория или поне модел за социалната промяна е риторичен. Затова ще се опитаме да го разгледаме от две различни гледни точки. Общо взето всички са единодушни, че поглед от общото към частното в общественото развитие (утвърдило най-малкото две различни дисциплини) говори за автентични социални промени, "увенчани" с появата и на различни модели. Доколко обаче те прилягат към историческата действителност и доколко (в какви аспекти) могат да бъдат променяни? Историците видимо ще бъдат завинаги свързвани с тяхната любима задача да правят разрези, или, по думите на Хекстер, да "цепят" Обществото. Затова и същността на нашето упражнение ще бъде да предложим детайлите на процеса на промяна с надеждата, че тези детайли могат да помогнат на реконстуирането на общия модел. Естествено е и да опитаме да намерим някакъв баланс като предложим мисли върху проблематичната връзка между случайност и структура.

Още отначало трябва да се подчертае, че терминът "социална промяна" е двусмислен и неясен. Нерядко в говоримата реч той се използва за корекция на съотношения между различни "социални класи", но също така и в по-широк смисъл, включващ политическа, икономическа, организационна и културна област. Акцентът в следващите редове ще бъде възможно най-широкия смисъл на понятието. Подобно