Основни характеристики на управлението. Фактори, влияещи върху управленския процес. Основни принципи на мениджмънта. Еволюция на управленската практика и наука. Основни етапи във връзка с обособяването и развитието на управленския труд. Възникване и развитие на управленските школи. Школи на научното управление класическа; на човешките отношения, количествена

Управлението е наука и изкуство. То е процес на осъзнато въздействие от страна на управляващия върху управлявания, потребност от съгласувани действия с цел получаване на желан резултат. В/у управлението влияят знанията, уменията на отделните личности, то е най-важната сфера в обществено-икономическото развитие. Принципи: мениджмънта се занимава с човешките индивиди. Той обединява усилията на хората за съвместна дейност. Всяка фирма се състои от хора с различни възможности и умения и извършващи различни видове дейности. Ефективността на предприятието се изразява с положението му на пазара. Производителността, кадрите, финансовите резултати и резултата от дейността му се намира извън него, а вътре са само разходите. Управлението е обективно необходим процес без него не може да съществува нито една система, то е осъзнат, активен процес. Свързано е с поставяне на цели; планомерен процес; типична човешка дейност, изискваща висока квалификация, то е конкретен процес свързан с конкретни обекти. При първобитно-общинния строй липсват принудата, властта и привилегиите. Съществува самоуправлението. С развитието на производителните сили се появяват излишъци, власт и управляващи и уеправлявани. Създава се необходимост от управленски знания. С промишлената революция се появяват предпоставки за научно управление развива се математиката, социологията и психологията. Концентрацията на капитала, разширяването на пазарите също оказват влияние. На практика става невъзможно управлението от 1 лице. Управленският труд се отделя от изпълнителския и преминава през следните етапи: управленските и изпълнителните функции се извършват от 1 лице; разделяне на управляващия субект и управлявания обект; функционално развитие; V мениджмънт. През този етап възникват школите: на научно управление; класическа; на човешките отношения; количествена. Школа на научното управление: нейният създател е Фредерик Тейлър. Той формулира принципа за рационално организиране на труда на управляващия. Според него най-доброто управление е истинската наука, основана на определени закони, правила и принципи. Първа задача е получаването на макс. Печалба и подобряване благосъстоянието на заетите в предприятието.Понеже в работата има непроизводително време, то трябва да се нормира и се въвежда хронометраж Х. Форд заменя надзирателите с машини и по този начин работника се съобразява с тях. Класическа школа: Анри Файол според него основните моменти на управлението се отнасят до администрацията. Той счита управлението за универсален процес да предвиждаш, организираш, разпореждаш, координираш и контролираш. Обосновава основните управленски дейности планиране, организиране, ръководене, координиране и контрол. Те имат универсално приложение. Школа на човешките отношения: Мери Фолет тя обосновава необходимостта от психологически аспект на управлението. Според нея добрия лидер трябва да възбужда желание за действие; да се осъществява взаимодействие на сили въздействащи в/у бизнеса. Управляващия да има качество за независима оценка, да планира и действа преди останалите. Според Елтън Мейо производителността е социално явление и зависи от преразпределението на работниците спрямо работата. Честър Бърнард разработва анализ за вземане на решения. Количествена школа: при нея се акцентува на използването на количествени методи при вземане на управленски решения. Използват се модели, символи, количествени значения. Използва се