Основни характеристики на бюджета

Бюджетът е най-обобщаващото понятие на държавните финанси. В него намират отражение и се обединяват различните финансови методи и форми - разходи, приходи, данъци, заеми и пр. В процеса на упражняването и изпълнението на бюджета всички тези външни самостоятелни методи и форми получават единство, намиращо изражение в провежданата обща финансова политика.

За произхода на бюджета има различни версии. Терминът "бюджет" добива най-рано финансово съдържание в Англия. В тази страна думата "бюджет" се свързва с парите на краля и означава кралския чувал, в който се пази държавното съкровище. Оттук произхожда и господстващото през 18 век становище, че успех ще има това правителство, което здраво стиска държавния чувал, т.е. правителството, което пестеливо използва държавните пари. Смисълът, който се влага днес в думата "бюджет", е малко по-друг. От началото на 19 век досега в общи линии господства тезата, че бюджетът не е това, с което се носят или в което се съхраняват паричните ресурси, а финансов документ, отразяващ държавните приходи и разходи.

1. Теоретически основи на бюджета

Развитието на понятието "бюджет" не е достатъчно, за да се даде точна представа за съвкупността от финансовите операции на държавата. Необходимо е да се има предвид, че бюджетът не е инвентарен списък. Последният е само едно изброяване на елементите на актива, с който разполага даденото физическо или юридическо лице. Освен това бюджетът не е и баланс, тъй като балансът е представяне и описание във всеки момент на съставките на актива и пасива.

Инвентарният списък и балансът са фотографии на даден момент, на определена финансова, търговска или икономическа ситуация. Бюджетът е по-скоро картина, изобразяваща различни, извършвани последователно операции за определен период. За разлика от фотографията с нейните неподвижни образи, той се доближава повече до киното с неговите различни епизоди. Той предшества операциите, предвижда, управлява и формира един план, който позволява да се оказва въздействие върху националната икономика чрез държавните финанси. В същото време обикновената сметка отразява вече извършени операции, Т.е. тя регистрира минали реалности. Във връзка с това "финансови сметки" се наричат записванията (от държавното счетоводство) на актовете, извършвани в резултат от приложението на указанията и решенията на финансовите органи. На тази основа националните икономически сметки (националното счетоводство) са израз на изпълнението (описването), в рамките на определен период, на икономическите факти и хипотезите, предвиждащи развитието на икономиката през бъдещите периоди.

Разбира се, бюджетът би могъл да се оприличи със сметката, ако в неговия широк смисъл той се разгледа в перспектива. Ако терминът "сметка" нормално се разглежда като акт, който констатира минали факти, бюджетът може да се определи като съвкупност от актове на оценяване, с чисто предвидим характер. На този фон непрекъсната еволюция търпят и определенията за бюджета. Става дума за това, че:

- Бюджетът е акт, чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи и разходи на държавата или на другите служби, които законът подчинява на същите принципи.

- Държавният бюджет предвижда и упълномощава в законодателна форма разходите и приходите на държавата. Той се приема от националното събрание заедно със закона за финансите, който изразява икономическите и финансовите цели на правителството.

- Бюджетът е съвкупност от сметки, които описват за една гражданска година всички постоянни приходи и всички разходи на държавата.

- Бюджетът е закон за финансите, който определя природата, сумата и предназначението на приходите и разходите на държавата като държи сметка за икономическото и финансовото равновесие, което те определят.

- Бюджетът е предвиждащо и лимитиращо състояние, ставащо изпълнимо чрез решение или разрешение на разходите и приходите на дадено лице или колектив от лица за даден период.

- Бюджетът е важен инструмент на организирането и определянето на бъдещето. Той е резултат от свободно взето решение (от индивида или колектива) - решение, заключаващо се в задължението да се направи избор, а след като изборът веднъж е направен, да се осъществят и определени операции.

- Бюджетът е едновременно акт на предвиждане и разрешаване. Като акт на предвиждане той е предварителна оценка на приходите и разходите за идващата година и се различава от баланса на търговското дружество, който определя получените финансови резултати. Като акт на разрешаване той е решение на парламента, даващо право на правителството да събира публичните приходи и да осъществява публичните разходите

- Бюджетът обикновено съдържа финансови данни за следващата година, оценки за състоянието на годишните потоци, а също така и препоръки за приходите като цяло, за разходите и доходите. Преобладаващо място в бюджета обаче се посвещава на разходите .

При това положение може да се каже, че бюджетът е отражение на финансовите операции на държавата за определен период. В същото време бюджетът не само отразява приходите и разходите, но е и финансов документ, предвиждащ и разрешаващ осъществяването им за определен период. Характерно е, че осъществяването на операциите по приходите и разходите се подчинява на утвърдени принципи, които през отделните етапи от развитието на финансовата теория и практика непрекъснато променят своето съдържание и предназначение.

2. Класически правила за съставянето и изпълнението на бюджета

Класическата концепция за бюджета се основава на постулатите на либералната финансова система, характеризираща се с:

- Прогресивно учредяване на един парламентарен режим, благодарение на разширяването на финансовите компетенции на изборните съвкупности (националното събрание) и използване на бюджета като инструмент за парламентарен контрол върху дейността на правителството.

- Утвърждаване на доктрина, изключваща държавната намеса и упражняване на неутрален бюджет.

2.1. Бюджетът като инструмент за парламентарен контрол

в исторически аспект англичаните първи определят принципи, на базата на които се създават финансовите институции. Впоследствие към подобна практика пристъпват и останалите страни. Във всички случаи етапите, през които се преминава, утвърждават:

- изискването данъците да бъдат на разположение на избраните представители на данъкоплатците;

- правото да гласува данъка, което се предоставя на този, който осигурява и контролира използването на събраните суми. Негово е и правото да дискутира мотивите, които изисква покачването на данъка;