ТЕМА 5

ОСНОВИ НО ТЕОРИЯТА НА ПОТРЕБЛЕНИЕ

Икономическата теория се изгражда върху принципите на субективния подход.Това означава,че функционирането на икономическата система е в зависимост от конкретното поведение на икономическите субекти и по-точно от избора,който всеки човек извършва,когато се стреми да задоволява своите потребности.Субективният избор е един от най-важните принципи при изследване на поведението на хората и като потребители, и като производители.

Друг принцип е принципа на максимизиращото поведение.Всеки субект,в това число и потребителя, се стреми да максимизира ефекта от дейността си.Максимизирането на ефекта е свързано с други принципи принципите на рационално поведение, на ефективното използване на благата и на ефективното използване на ресурсите. От тази гледна точка се определя какъв е механизма, въз основа на който всеки икономически субект оптимизира резултатите от дейността си.

Потребителят чрез рационалния потребителски избор оптимизира ефектите в сферата на потребление и постига състояние на равновесие.За да се установи как се максимизира потребителският ефект изследваме връзката между системата на потребностите на човека и системата на благата, използвани в процеса на потребление.За да определим конкретните подходи към определяне на потребителското равновесие използваме много широко така наречената теория на маржинализма, тоест теорията на пределните величини. В тази теория основно място заема теорията на пределната полезност. Тя е основа на методологията, но в същото време се използва и като инструмент за изследване на потребителското поведение.

За да изясним пределната полезност като основа за изследване на потребителското равновесие разкриваме връзките между такива категории като потребности, интензивност на потребностите, блага, полезност и ценност на благата, с което можем да определим и пределната полезност.

Потребността е субективното усещане, чувство на неудовлетвореност, което човек иска да преодолее. Потребността има качествена и количествена характеристика. Качествено всяка потребност е уникално свойство на човешкия организъм, а количествено всяка потребност се характеризира с определена степен на задоволеност или интензивност. Колкото по-задоволена е една потребност, толкова по-малка и нейната интензивност.

Задоволяването на потребностите се формира според два закона но Госен. Според първия закон в процесът на потребление интензивността на потребността намалява, а вторият закон се отнася до системата от потребности и гласи, че човек така организира потреблението си, чу в неговия край почти всички потребности са с приблизително еднаква степен на интензивност, тоест са еднакво задоволени. Това предполага ранжиране , систематизиране на потребностите според тяхната значимост за всеки отделен субект и на тази основа съответното им задоволяване.

Потребностите се задоволяват с блага. Едно нещо е благо, ако задоволява определена потребност и затова има полезност. Най-краткото определение за благо е ако едно нещо има полезност е благо. Ако едно нещо съществува, но не задоволява потребност то не е благо.