1.Право и неговите функции.

Обща характеристика на правото

Определение-Правото е система от общо задължителни социални правила, чието ползване се гарантира и защитава от държавата. Това показва:

Тясна връзка между право и държава-основна характеристика на правото. Тя го отличава от други нормативно регулационни системи/морал/. Тази връзка не винаги е била от един и същи тип. Първоначално държавата се е задоволявала спонтанно да санкционира спонтанно възникнали обичаи и отношения. По-късно се утвърждава идеята за държавно-нормативен монопол единствено държавата има право да формулира и налага прилагането на правните норми.

Днес продължава да господства възгледа за държавно-нормативен монопол. Той изпитва сериозен натиск на институциите на гражданското общество, т.е. държавната намеса не може да се осъществи без да се отчитат интересите и с-мата от ценности, възприело гражданското общество.

Правото е израз на държавната воля, но т.к. неговият обект на въздействие са общ. отн., то не може да се завоира/пренебрегва/ от устaновилата се система от социални връзки. Параметрите на ДМ се влияят и от самия характер на държавата, т.е. характерът на държавата определя, че ДМ може да има един или друг смисъл.

Смисълът на правото е да регулира поведението на хората или колективите от хора, т/е/ с помощта на правните норми се урежда 1 или друго общ.отн. или определен кръг от общ.отн. така тези отношения придобиват нова специфична формална определеност. Правото установява един модел на поведение. Това, което трябва да стане-кант. И ако съществуващото не съответства на дължимото в ход влизат специфични за правото механизми на въздействие.

Самото регулиране може да стане по2 начина 2 форми/:

Императивно и автономно

1. императивно регулиране-правото директно предписва на колективите от хора какво трябва да бъде поведението им или въвежда някакви ограничения.

2. автономно регулиране-правото признава и защитава онова, което хората/колективите от хора/ сами са възприели като модел на поведение.

Правото обхваща всички важни сфери на обществения живот. Закрепва отношенията на собственост, установява начините и формите на разпределение на труда и продуктите м/у хората в рамките на обществото. П. Регламентира мех-змите на държавно управление. Определя мерките за защита с/у посегателствата в/у съществуващите обществени отношения. Определя процедури за разрешение на конфликтите. Въздейства на много от формите, в които се развиват м/у личностните отношения. Регламентира отношенията м/у държавите. П. Не е всесилно. Съществува представа, че с приемането на един закон могат да се регулират определени проблеми. Но това не е така. П. Не може само без другите форми за социално поведение да постигне успех. Всички форми на човешко общуване могат да са обект правна регламентация-отживяла теза.Господствала през 18 в. Появява се и днес под една или друга форма.

П. Изпълнява 4 основни функции:

1.Регулираща. Свързана е установяване на модела на поведение на дължимото.

2.организационно-функционална. Св. Е с определяне на структурата и реда за осъществяване на дейността на държавните органи.

3.Защитно-охранителна.Св. е с установяване на правила за разрешение и реда за разглеждане на конфликтите м/у субектите на общ. Отношения и охраната на интересите на обществото от различни по характера си посегателства

4.Превантивно-възпитателна. Св. е с въздействието в/у съзнанието и възпитанието на субектите на общ. Отношения да спазват определен ред и да не се нарушават чужди права и задължения.

П. Е социален фактор, социална категория. П. Е и субективен фактор., който оказва съществено въздействие на хода на общественото развитие, както в +, така и в- посока. Резултат от непбходимостта да се намери противодействие на произвола и хаоса в отношенията на хората.; да въведе ред и стабилност; да защити и гарантира отделния човек и цялото общество. Да осигури и съхрани достигнатота в резултат на общ.-икономическото развитие система от ценности на обществото. П. Е продукт на социалното развитие. То е критерий за оценка за степента на развитие на обществото, защото по степента на развитие на правото може да се съди за степента на развитие на обществото.П. В качеството му на социална категория е мярка на равенство, на справедливостта и свободата. П. Е мяра за равенство-това означава, че то установява едни и същи изисквания към хората