Основи на гражданското право

Договор за наем

1. Същност на договора за наем

Договорът за наем е двустранен и възмезден. Страните по наемния договор са наемодател и наемател. Те могат да бъдат физически или юридически лица. За тези две страни възникват едновременно права и задължения, които точно и ясно се определят и конкретизират в договора в съответствие със Закона за задълженията и договорите. Основен принцип при сключване на наемен договор е договорната свобода.

Под наем могат да се отдават движими и недвижими имущества. Когато се говори за движими имущества е възможно и да става въпрос за лизинг. Лизингът е специална форма на наем, при която едната страна (наричана лизингодател) - собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна (наричана лизингополучател) при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив. Ако обаче става дума за оперативен лизинг, то тогава следва да се има предвид, че:

• Оперативният лизинг означава всъщност отдаване под дългосрочен наем.

• Както и при финансовия лизинг собственик на изделието е лизингодателят.

• Лизингополучателят заплаща периодични вноски за ползване на съответната вещ (наем).

• Наемателят се задължава да спазва определени изсквания при експлоатацията на изделието.

• Лизингополучателят никога не може да стане собственик на лизинговото имущество, защото при приключване на договора връща на лизингодателя изделието, което е ползвал под наем.

В договора за наем се посочват:

- предмет на договора;