15. Осиновяване условия и необходими съгласия

1. Понятие.

Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на тази между родител и дете. Понятието за осиновяване може да се разглежда в два аспекта:

1. Юридически факт, който поражда връзката.

2. Самото правоотношение между родител и дете.

2. Правно естество на юридическия факт на осиновяването то не е договор.

1. Прилики с договора. Налице са волеизявления, насочени към пораждането на правни последици.

2. Разлики с договора.

1. Правните последици, към които са насочени волеизявленията на лицата са императивно определени в закона. Лицата не могат да ги определят. Няма тенденция за въвеждане на договорни начала при осиновяването.

2. Волеизявленията са на двете лица, които встъпват в правна връзка осиновител и осиновен. Осиновеният обаче не винаги дава съгласието си, чл. 54(1) СК само ако е навършил 14 г. Родител дава съгласието си, но не като законен представител, а от свое име като собствена воля. Съгласието му се изисква и когато лицето е навършило 14 г.

3. Предпоставки за осиновяване, свързани с лицата.

1. Кой може да бъде осиновен?

1. Чл. 49 СК лице, което при подписване на молбата за осиновяване не е навършило 18 г. Възрастта се преценява към датата на подаване на молбата. Ако междувременно лицето навърши 18 г., това не е формална пречка за извършване на осиновяването.

2. Осиновяването дете вече да не е било осиновено чл. 53 СК. Тази забрана няма действие, когато осиновяването се извършва от съпрузи, независимо дали те извършват осиновяването едновременно или последователно. Когато двама съпрузи осиновяват едновременно и осиновяването се допуска с едно решение, налице пак имаме две осиновителни правоотношения, които могат да се развият относително самостоятелно.

В проекта за СК се предвижда допълнителна предпоставка, която цели защита на деца, които се осиновяват от домове Майка и дете. За да се предотвратят злоупотреби, осиновяването може да се извършва само на базата на подготвен списък, който се изготвя от общинските служби за закрила на децата. На национално равнище съществува Агенция за закрила на правата на детето. Законът за закрила на детето предвижда изготвяне на списък за деца, които подлежат на осиновяване, но не се прави връзка с предпоставките за осиновяване.

2. Кой може да осиновява? Лицето, което осиновява следва да е дееспособно и да не е лишено от родителски права чл. 50 СК. Осиновителят трябва да осигури грижи за детето.

3. Възраст между осиновяващ и осиновяван чл. 51 СК. Разликата във възрастта между тях следва да е най-малко 15 г.

1. Когато осиновяват двама съпрузи, разликата във възрастта следва да е налице за единия от тях.

2. Когато съпруг осиновява родно дете на другия съпруг, разликата във възрастта не се изисква.

Това не означава непременно, че при наличие на тази разлика във възрастта съдът ще допусне осиновяването. Предпоставката следва да е налице, но съдът не е длъжен да допусне осиновяването. Съдът има право на преценка чл. 59 СК. Законът предвижда гъвкав подход, съдът ще може да прецени.